Марина Цветаева - Слово за Балмонт

Защото присъствието на Балмонт е високо присъствие…

Често чувам за позата у Балмонт. Дори от литератори. Дори от добри. Ще започна с общото опровержение веднъж и завинаги: първо — поетът няма пред кого да позира. Къде са живописците му? Второ — няма за какво: той е толкова забележим, че единственото му насъщно желание е да мине незабележимо…

Онова, което така често приемат за поза, е самата природа на поета, странна за обикновения човек, като например носовите an и en у Балмонт.

Да, Балмонт ги произнася не като другите, да, неговите en и an имат тигров призвук, но той не само тях произнася по-иначе, той и крачи по-иначе, той целият е по-друг. Би било учудващо, ако произнасяше думите като всички — той, който и в най-обикновената дума винаги внася нещо особено.

И още нещо, господа, у поета по-силно от когото и да било говори кръвта: предците. Почти като у овчарката.

Литовските извори — ето с какво, наред с лирическата особеност, се обяснява „позата“ у Балмонт.

А стойката на главата му? Но така му я е поставил господ бог. Не може смирено да носи главата си човек, който на двадесет години пише:

Оттук — и погледът на Балмонт, най-неустрашимото, което съм виждала в живота си. По-точно: от погледа са и стиховете. И още: онова, което с думите на персийския поет е казал слънчогледът: „Високо държи главата си онзи, който често гледа слънцето“…

И още нещо: позата е противопоказна на природата. А ето думите на Балмонт за природата във важна и дори страшна минута на живота му.

Преди две години. Същият Кламар. Балмонт се оплаква от зрението си: трепти, мержелее се, танцува…

— Андре Шепие. Отдавна мечтаех за тази среща! Но моят приятел, издателят от 1830 година, не се е съобразил с очите ми от 1930 година.

Слънчев ден. Стоим на моята портичка.

— Марина! Не ме мисли за безумец. Но ако ми е съдено да ослепея — и това ще приема. Защото това е природата. А аз винаги съм живял по нейните закони.

И като вдига лице, подлагайки го на слънцето, с движение на свещеник-жрец (но вече и на слепец) :

— Слепотата е удивителна печал… И… — тайнствено — аз не съм самотен. Аз имам велики предшественици: Омир, Милтън…

Балмонт заслужава нашата всеобща благодарност…

Господа. Ще минат години. Балмонт е литература. А литературата е история…

© 1936 Марина Цветаева

© 1993 Андрей Андреев, превод от руски

1936

Сканиране и разпознаване: sir_Ivanhoe, 2009

Редакция: NomaD, 2010

Издание:

Константин Балмонт. Дойдох да видя слънцето. Избрана лирика

Рецензент: Милена Лилова

Редактор: Марта Владова

Художник: Петър Добрев

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Мила Томанова-Димитрова

Издателска къща „Христо Ботев“, София, 1993

ISBN 954-445-053-X

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14896]

Последна редакция: 2010-01-10 18:20:00

„Слово за Балмонт“ е написано по повод петдесетгодишната литературна дейност на поета и е прочетено на благотворителната вечер, посветена на Балмонт, състояла се на 24 април 1936 година в парижката зала на Социалния музей. Публикува се със съкращения.

А. С. Пушкин — „Поет“. Бел.прев.

Прозаичен сборник на Балмонт. — Бел. прев.

Рея се — парить (рус). Оттук и играта на думи: високопарность — парить. — Бел. прев.

С. М. Волконски (1860–1937) — внук на декабрист, театрален деец, писател. — Бел.прев.