Джовани Бокачо - Декамерон

След като я огледал и открил, че тя е много по-красива, отколкото се говорело, той изведнъж се влюбил в нея толкова силно, че не можел да мисли за нищо друго; а щом узнал как е стигнала до Киаренца, решил, че тя трябва да бъде негова. И докато той търсел най-удобния начин да стори това, роднините на ранения, узнавайки за намеренията на принца, веднага му я изпратили; принцът се зарадвал извънредно много, останала доволна и дамата, тъй като си помислила, че се е отървала от голяма опасност.

Принцът забелязал, че освен красотата тя имала и царствени обноски, и като не можел по друг начин да разбере коя е, решил, че е от знатен род и я заобичал още повече; отрупал я с почести и се държал с нея не като с любовницата като че ли му била съпруга. Затова тя се почувствувала много добре, поправила се, развеселила се, а хубостта й така разцъфтяла, че из цяла Романия за друго не се и говорело.

Мълвата стигнала и до Атинския херцог, млад, красив и представителен мъж, приятел и роднина на принца, и той пожелал да я види; под предлог, че идва на посещение (нещо, което често правел), херцогът пристигнал в Киаренца с бляскава почетна свита и бил приет много тържествено и с големи почести. След няколко дни двамата заговорили за красотата на тая жена и херцогът запитал наистина ли тя е така изумително красива, както се говорело, а принцът отвърнал: „Много повече, но аз бих желал ти да се увериш в това не чрез моите слова, а със собствените си очи.“ Херцогът започнал да проявява нетърпение и тогава принцът го повел към покоите, където се намирала жената. Като узнала за тяхното посещение, тя ги приела много любезно и весело. Те я накарали да седне между тях, но не могли да поведат с нея приятен разговор, защото тя не разбирала никак или почти никак техния език; затова и двамата се захласнали в нея, и най-вече херцогът, който просто не можел да повярва, че тя е смъртно създание. Той си въобразявал, че като й се любува, удовлетворява желанието си, а не забелязал, че по тоя начин поглъща любовна отрова; така херцогът, влюбвайки се най-пламенно в нея, сам се обрекъл на злочеста орис.

Когато двамата се отделили от нея и херцогът останал сам и имал възможност да поразмисли, той дошъл до заключението, че няма по-щастлив човек от принца, задето притежава такова прекрасно създание. После през главата му преминали много и най-различни мисли, безумната му любов надделяла над чувството за чест и той намислил — да става каквото ще, по да лиши принца от това щастие и сам да ощастливи себе си. И като решил, че трябва да побърза, потъпкал и разум, и чувство за справедливост и се отдал изцяло на коварните си замисли-. Сключил злодейски сговор с най-доверения слуга на принца, на име Чуриачи, и един ден наредил да приготвят тайно за път конете му и багажа; а на следната нощ Чуриачи вкарал тихо херцога и един негов другар — и двамата въоръжени — в стаята на принца. Дамата спяла, а те забелязали принца да стои прав, съвършено гол (поради голямата горещина), край един прозорец с изглед към морето, за да се поразхлади на духащия от тая посока ветрец.

Херцогът, който се бил уговорил предварително с другаря си какво трябва да вършат, се промъкнал на пръсти до прозореца и забил ножа си в хълбока на принца така, че го пронизал от край до край, а после бързо го сграбчил и го изхвърлил навън. Дворецът се издигал високо над морето, на самия бряг, а прозорецът, до който стоял принцът, гледал към няколко къщи, разрушени от морските вълни, където много нарядко идвали люде, и както предвидил херцогът, никой не чул шума от падането на трупа на принца.

Щом видял, че работата е свършена, придружителят на херцога измъкнал едно въже с примка, което носел нарочно със себе си, и като се престорил, че иска да прегърне Чуриачи, бързо метнал примката на врата му и веднага я затегнал, така че Чуриачи не успял да каже гък; херцогът му се притекъл на помощ, двамата удушили Чуриачи и неговият труп последвал тялото на принца.

След като свършили и тая работа и разбрали, че никой не е чул нищо — нито жената, нито някой друг, — херцогът взел една свещ, доближил се до постелята и отвил внимателно жената, която спяла дълбоко; огледал я от главата до петите, любувал й се дълго, и колкото я харесвал облечена, гола му се сторила несравнимо по-красива. Затова пламнал от силно желание и без да се смущава от току-що извършеното престъпление, легнал до нея с неизмити още от кръвта ръце и я обладал, а тя помислила в просъница, че това е принцът. След като се позабавлявал известно време с нея, изпитвайки най-голяма наслада, херцогът станал, извикал своите хора и им заповядал да вземат дамата, без да вдигат шум; те я изнесли през тайната врата, през която той влязъл, качили я на един кон и херцогът и свитата му потеглили колкото се може по-тихо и се върнали в Атина. Понеже бил женен, той настанил безкрайно опечалената дама не в Атина, а в едно от прекрасните си имения край морето, недалеч от града; той пазел присъствието й в тайна и наредил да я обслужват както подобава с всичко необходимо.