Джовани Бокачо - Декамерон

След като изслушал словата на Гисип, Тит, макар и да се зарадвал от примамливата надежда, която те му вдъхнали, още повече се засрамил, защото размислил, че колкото е по-голямо великодушието на Гисип, толкова по-непристойно е той да се възползува от него; поради това, без да престава да плаче, намирайки трудно думи, той му отвърнал: „Гисип, твоето великодушие и твоята дружба ми показват съвсем ясно как трябва да постъпя аз като твой приятел. И нека сам Бог не допусне да приема някога от теб като моя жена тази, която той ти е дарил, смятайки те за по-достоен за нея. Ако той бе прозрял, че тя подобава на мен, то нито ти, нито който и да е друг бихте могли да мислите, че бог щеше да я отреди на теб. Затова, наслаждавай се на избора, който Бог е направил за теб, радвай се на неговия разумен съвет и дар и ме остави да чезна в сълзите, които той е отредил за мен, като недостоен за такова благо; или ще успея да надвия тия сълзи — с което ще ти доставя удоволствие, — или пък те мен ще надвият и аз ще се избавя от моите мъки.“

Гисип отвърнал: „Тите, ако нашата дружба ми дава право да те принудя да изпълниш някое мое желание, аз бих искал да го упражня тъкмо в това; и ако ти не склониш доброволно на моите молби, аз, с помощта на насилието, което е позволено да се употребява в полза на приятеля, ще направя така, че Софрония да бъде твоя. Знам колко са могъщи силите на любовта, знам, че не един, а много пъти те са довеждали влюбените до ужасна смърт; и виждам, че ти си толкова близко до нея, че нито ще успееш да надвиеш сълзите си, нито да се върнеш назад и ще продължиш да се мъчиш, докато умреш сломен, а аз — в това не бива да се съмняваш — скоро ще те последвам. Затуй, дори никак да не те обичах, животът ти пак щеше да ми бъде скъп, за да мога да живея и аз. И така, Софрония ще бъде твоя, защото ти не ще намериш лесно друга, която толкова да ти хареса, а пък аз ще мога без усилия да се влюбя в друга и по този начин ще задоволя и теб, и себе си. Може би аз нямаше да проявя такова великодушие в случая, ако жените се срещаха толкова рядко и толкова трудно, както истинските приятели; но тъй като за мен ще бъде съвсем лесно да си намеря друга съпруга, но не и друг приятел, аз предпочитам (не ще кажа: да я загубя, защото, отстъпвайки я на теб, няма да я загубя, а ще я дам на по-добър от мен) да ти я предам, отколкото да загубя тебе. Затова, ако моите молби са в състояние да ти въздействуват, аз те моля да престанеш да се измъчваш и да утешиш едновременно и себе си, и мене, и с надеждата за по-добро, да се приготвиш да се наслаждаваш на радостта, която очакваш от пламенната си любов към обичаната жена.“

Колкото и да се срамувал да приеме Софрония да стане негова съпруга и да не искал да отстъпи, подтикван, от една страна, от любовта си, а, от друга — от уговарянията на Гисип, Тит отвърнал: „Виж какво, Гисип, не знам дали ще доставя по-голямо удоволствие на себе си или на теб, ако изпълня онова, за което ти ме молиш и ме уверяваш, че ще ти бъде много приятно да сторя; но тъй като твоето великодушие е такова, че надвива моя срам, аз ще постъпя, както ти искаш. Ала бъди уверен, че ще направя това със съзнанието, че съм получил от теб не само любимата жена, а и собствения си живот. И нека боговете ми помогнат, за твоя чест и твое благо, да ти докажа още веднъж колко ми е приятно това, което ти вършиш за мен, като ме съжаляваш много повече, отколкото самият аз себе си.“

На тези думи Гисип отвърнал следното: „Тите, ако искаме работата да стане, ще трябва да постъпим така. Както ти е известно, Софрония стана моя годеница след дълги преговори между моите роднини и нейните близки, затова, ако аз отида сега и кажа, че не я искам за съпруга, ще си имам големи неприятности и ще разгневя и моите, и нейните роднини; ако бях уверен, че по тоя начин тя ще стане твоя, тая работа за мен не би имала никакво значение; но аз се опасявам, че ако постъпя така, родителите й може начаса да я омъжат за друг, и тоя човек да не си ти, и ще стане така, че ще загубиш това, което аз не ще получа. Затуй, стига ти да си съгласен, аз мисля, че ще трябва да продължа започнатото дело, да въведа Софрония в дома си, като моя жена, да отпразнуваме сватбата, а след това ще уредим ти да легнеш скришом с нея, все едно, че е твоя жена. Впоследствие, когато му дойде времето, ние ще съобщим за станалото; ако им хареса, добре, пък ако не им хареса, нали работата вече е станала и няма как да се оправи, те, щат не щат, ще трябва да се примирят.“

Тит одобрил това предложение, поради което Гисип приел Софрония в дома си като своя жена едва след като Тит оздравял и укрепнал. След големия пир, когато паднала нощта, жените оставили девойката в постелята на съпруга й и си отишли. Стаята на Тит била до тая на Гисип, от едната се влизало в другата; поради това, когато Гисип се прибрал, изгасил всички светлини, промъкнал се безшумно при Тит и му казал да иде да легне при жена си. Като чул това, Тит потънал от срам, разкаял се и отказал да го стори; но Гисип, който бил готов да изпълни желанието му с цялата си душа, а не само на думи, успял да го накара да отиде там, макар и след дълга препирня. Щом легнал в постелята, Тит прегърнал девойката и като се престорил, че се шегува с нея, запитал я шепнешком дали иска да му стане жена. Предполагайки, че това е Гисип, тя отвърнала „да“, след което той й надянал на пръста един хубав скъп пръстен и казал: „И аз искам да бъда твой съпруг.“ След като консумирали брака, той й се наслаждавал дълго и най-любовно, но нито тя, нито който и да било не се досетили, че с нея е спал някой друг, а не Гисип.