Джовани Бокачо - Декамерон

Дамите не се смели много на новелата на Дионео, но постъпили така повече от свенливост, а не че им се видяла скучна; когато Дионео завършил своя разказ, кралицата, знаейки, че с това е дошъл краят на нейното владичество, станала, свалила лавровия венец от главата си го положила с радост и изящно движение върху главата на Елиса, изричайки следните слова:

— Мадона, сега е ваш ред да заповядвате.

След като приела почетния знак на властта, Елиса сторила същото, каквото правили всички преди нея: най-напред повикала сенешала и му наредила какво да върши, докато тя управлява, а после се обърнала към дружината със следните думи, които били посрещнати с всеобщо задоволство:

— Често сме чували да разправят, че мнозина са успявали да притъпят зъбите на тия, дето са ги точели срещу тях, или да отстранят надвисналата над тях опасност, кога с помощта на остротата, кога благодарение на своята съобразителност или остроумие. И тъй като тази тема е прекрасна, а може да бъде и от полза, аз бих желала утре, с Божия помощ, нашият разговор да бъде на такава тема, сиреч да разсъждаваме за тия, които, макар и да са били засегнати от хапливи слова, са си връщали със същата монета или благодарение на своето остроумие и съобразителност са успявали да предотвратят загуба, опасност или позор.

Всички похвалили много предположението на кралицата, поради което тя се надигнала от мястото си и ги освободила, докато стане време за вечеря.

Щом видяла, че кралицата е станала, почетната дружина последвала нейния пример и както правели всеки път, дамите и младежите се отдали на заниманията, които им доставяли най-голямо удоволствие. Но щом секнала песента на щурците, кралицата заповядала да повикат всички, след което седнали да вечерят; навечеряли се в най-добро настроение, а после захванали да свирят и да пеят.

Когато кралицата дала знак на Емилия да почне първия танц, на Дионео било заръчано да изпее една песен. Той не дочакал да го подканват и започнал така: „Мона Алдруда, врътни си опашката, че ти нося добри вести.“ Всички дами прихнали да се смеят, и най-вече кралицата, която му заповядала да остави тази песен и да подеме друга. Дионео отвърнал:

— Ако имах на разположение цимбали, бих почнал така: „Мона Лапа, повдигнете си фустата“ или пък „Под маслината расте тревица“; ако речете, бих могъл да изпея и тая: „От морската вълна свят ми се вие.“ Но тъй като цимбали няма, предлагам ви да си изберете някоя от тия песни; може би ще ви се понрави следната: „Ха си посмял да си подадеш носа, ха съм го отрязал като дръвче в полето.“

Кралицата го срязала:

— Дума да не става. Кажи някоя друга!

— Добре — рекъл Дионео. — Щом е така, ще ви изпея „Мона Симона все си налива бъчвата, а октомври е далеч.“

Кралицата се засмяла и възкликнала:

— Върви по дяволите! Измисли някоя друга, по-хубава, тая не я щем!

— Мадона, не се сърдете — отвърнал Дионео, — изберете си най-хубавата! Та аз знам над хиляда такива песни. Искате ли да ви изпея „По-кротко бе, мъжле мое“ или „Купих си петел за сто пари“?

Тогава кралицата се ядосала и въпреки че другите се смеели, му се скарала:

— Слушай, Дионео, престани най-после с тия шеги и изпей някоя наистина хубава песен! Не го ли направиш, ще видиш какво значи да се ядосам. — При тия думи Дионео изведнъж станал сериозен и запял следната песен:

Дионео млъкнал, с което показал, че песента е свършила; кралицата похвалила много песента му и заповядала да изпеят още много други песни. След като изминала част от нощта и кралицата почувствувала, че нощната прохлада е успяла да надвие дневната жега, тя заповядала всички да се приберат в покоите си и да почиват кой както намери за добре до следния ден.