Марин Ботунски - Китка бели и сини звезди

Бяхме близки през цялото време, до последните му дни. В библиотеката ми стоят и днес стотици ръкописи на негови стихотворения, бележки, оставяни по редакции и кръчми, писма. Ще си позволя да цитирам две от тях, писани през последните години от неговия живот:

Здравей, Марине,

Много поздрави на Елена и на всички други чудесни приятели. От два месеца заедно с трима зам. главни редактори и такива редактори като мене — около тридесет на брой — сме в принудителна пенсия от в. „Демокрация“, та имам време да пиша по някое и друго стихотворение. Съкратиха ни с болшевишка твърдост, тъй като президентът Желев е внесъл от щата Охайо специална апаратура. След проверката се оказа, че кръвта ни не е бясно синя, а обикновена червена. Но данданията за случая нараства — най-важното е, че ходим редовно да си получаваме заплатите. Това дотук. Изпращам ти няколко декара нови стихове за „Вестител“, като имам молба да обърнеш повече внимание на „Ной — Нож“.

Искам да те попитам и нещо друго — имам натрупани доста стихове от този сой и тъй като няма как да ги издам, из Враца в печатницата има ли възможност чрез някаква фирма и под твоето редакторство да събера трийсет — четирийсет стихотворения в книга, да кажем, наречена „Синьо ехо в кръговрата“ или нещо подобно. Надявам се да си върна разноските по издаването, тъй като не съм от сой да си плащам издаването на стихоплетките… Та ще те помоля, ако има такава бърза възможност, да дойда във Враца и да седнем за два — три дни да прегледаме стиховете и да ги препиша. Тъй като не ходя на работа, по цял ден си седя вкъщи с чести изключения, когато се заскитам по кръчмите. Адресът ми е:

София 1618

ЖК „Овча купел“ 1, блок 40, вход Е, ап.14

Ще те помоля при възможност да ми изпратиш една телеграма, за да дойда във Враца.

Наздраве! /подпис/

Опозицията умря!

Да живее опозицията!

Стиховете ми са и като отчет за командировката от „Околчица“.

Здравей, Марине,

Изпращам ти за алманаха стихове, пък и една снимка, защото през лятото по една случайност навършвам 50 години системно обикаляне по кръчмите. Ако имаш възможност — напиши за „Околчица“ отзив поне за трите ми книги „Място в дъжда“ (1979), „Пеш към звездите“ (1983), „Нрав“ (1991 г.). Имам стихове за още три книги, но няма къде да ги издам. Тези, дето си издаваха съвсем спокойно и без проблеми писаниците по времето на соцреализма, и сега — при капитализма, правят същото.

Насам всичко е наред — натискам си парцалите вкъщи и ходя два пъти в месеца да се разписвам като декабрист в участъка за социална помощ като безработен.

Бъдете здрави и бодри с Елена.

Траян

19.1.1992 г.

Адресът ми:

София 1618

ЖК „Овча купел“ 1

Ул. „Народно хоро“, бл.40, вх.Е, ап.14

Траян

Утре ще звънна на Краси да взема словото на Желев на вр. „Околчица“ и ще ти го изпратя или донеса във Враца.

В алманах „Околчица“ от 1992 г. публикувахме поемата „Ной — Нож“, а през 1994 година бяха отпечатани „Малка поема за Мона Лиза, Олигофренията и Ренесанса“, „Кръговрат“, „Цветно ехо“, „Слънце — дъжд“, „Изход“.

Тревожни бяха тези стихове. В „Кръговрат“:

В „Слънце — дъжд“:

А в „Изход“: