Дмитрий Биленкин - Да настигнеш орела

Тишината на стихналия вятър го зашемети. Някак настръхнало, тялото на орела продължаваше да пада, като се рееше или рязко хлътваше надолу. Без да разбира нещо, момчето се устреми след падащата птица.

Орелът тупна, преди то да успее да го настигне. Приело машинално позата за кацане — краката полусгънати, ръцете прибрани към тялото, — момчето се приземи наблизо. Отмалелите му мускули не смекчиха достатъчно тласъка, повали се на гръб, но мигом скочи и уплашено се спусна към птицата.

Едното крило на орела беше великолепно разперено, другото стърчеше неестествено извито като счупено. В падналата птица вече нямаше нищо царствено, нищо от безстрастното могъщество на въздушния автомат, нищо от преследваното горе, дори в паниката си величаво, същество. Беше само един сгърчен, грозно рошав труп. Полузабуленото с ципа око мътно гледаше небето.

Момчето с мъка преглътна въздух, още не вярваше, но вече знаеше, че орелът е мъртъв.

То не искаше. Как се случи така? Това, което вижда, е смъртта, нали? Така страшно мълниеносна, така проста и безсмислена ли е тя? Само от това, че и орелът чувствувал, както чувствува и то? Толкова крехък ли е животът — и неговият също? Но това е несправедливо, несправедливо!!!

Едва сдържа вика си и се озърна, сякаш търсеше подкрепа. Зеленееше тревата, огряна от яркото слънце, във въздуха играеха пеперуди, но то усети във всичко това такава пустота, такава неумолимост, наложена от новия, разкрил се пред него ред, че потръпна от ужас.

После сълзите облекчиха всичко; опитваше се да ги сдържа, но не можеше, те мъчително течаха и забулваха света. То искаше да бяга, незабавно да изтича при мама, при татко, при който и да е човек, само да не е самичко. Ала нещо го задържаше тук.

Момчето знаеше какво. В откоса на близкото хълмче блещукаше златист пясък, там можеше да изкопае гроб. Тръгна натам, бършейки сълзите си.

И едва тогава се сети, че още стиска в ръка перото. Разтвори юмрука си. На дланта си видя едно смачкано, сиво и прашно перо, същото онова, което горе, във висината, му се струваше така желано и бяло.

© 1973 Дмитрий Биленкин

© 1983 Елка Хаджиева, превод от руски

Дмитрий Биленкин

Догнать орла, 1973

Сканиране, разпознаване и редакция: Flex

Издание:

Дмитрий Биленкин. Живият пясък. Научно-фантастични разкази

Издателство „Георги Бакалов“, Варна, 1983

Съставител: Димитър Пеев

Рецензент: Людмила Стоянова

Редактор: Каталина Събева

Оформление: Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактори: Пламен Антонов и Асен Младенов

Коректор: Ани Иванова

Източници:

„Марсианский прибой“, „Молодая гвардия“, М., 1968

„Ночь контрабандой“, „Молодая гвардия“, М., 1971

„Проверка на разумность“, „Молодая гвардия“, М., 1974

„Снега Олимпа“, „Молодая гвардия“, М., 1980

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13886]

Последна редакция: 2009-10-11 08:30:00