Дмитрий Биленкин: Звезден аквариум

Вълнението беше толкова силно, че той изплашен затвори очи. Що за магия е това? Какъв бяс го подтиква? Нима е възможно? И в съзнанието му като мълния проблясва: възможно е!

Обзет от слабост, той седна в креслото.

Какво собствено представлява една комета?

Дълга опашка от газ, която свети в лъчите на слънцето. Ледената глава се изпарява и от нея като дим от клада се провлачва шлейф. И това собствено е всичко. Но нима би могъл да разгори клада?

Скочи и се замята като при зъбобол. Да допуснем, че успее да запали нещо на повърхността. За тази цел ще трябва да излезе навън. Добре, това после, после… Изпаренията, които обкръжават астероида с мъгла, бързо ще се разсеят, нали тук почти няма притегляне. Значи и никаква опашка няма да има.

Наистина може да измайстори нещо като форсунка и да отправи струята от газове точно в определено направление. Понеже притеглянето е нищожно, зад астероида ще се проточи опашка. А после какво? Нужна му е дълга, много дълга опашка, за да забележат астрономите кометата.

Невероятни трудности, и то за какво? За да се позабавлява? Май е полудял. Макар че… Като забележат комета на такова разстояние от Слънцето, астрономите, разбира се, ще се изненадат и ще се заинтересуват: какво е пък това и защо не е според правилата? Но и през ум няма да им мине, че това е дим от огън.

С невероятни усилия на волята си наложи да не мисли повече на тая тема. Да забрави. И веднага усети някаква празнина. Налегна го такава мъка, че всичко му стана безразлично. Идваше му да скочи навън без скафандър.

На края всичко в него се разбунтува. Нима не му е позволено да мисли?! Да мечтае, да фантазира, да се надява? Или в неговото положение дори и това не бива?

Опашката трябва да бъде дълга. Колко? Милиони, десетки милиони километри?

Но не! Той не се кани да устройва зрелище в небесата. Сега астероидът му не се вижда дори в най-добрите телескопи, които гледат извън земната атмосфера. Не защото е малък, а защото твърде слабо отразява светлината. Достатъчно е само да удвои яркостта му и той ще се превърне в мъждукаща, но все пак забележима Звездица. Това не е мъчно да се направи, но нищо няма да спечели — просто автоматичният регистратор ще нанесе в каталога още един астероид. Значи, опашката трябва да бъде много по-дълга от диаметъра, тогава астероидът ще се вижда като комета. Но нали астероидът е само няколкостотин метра! Следователно опашката…

Не може да бъде, тогава нещо не е както трябва! Спокойно, спокойно… Ще направим за сигурност опашка хиляди пъти по-дълга от диаметъра. Всичко на всичко това са няколкостотин километра газопрахов шлейф. Всичко на всичко.

Той не си повярва. Отново пресметна. Все същото. Че нали това е размерът на най-големите астероиди, такива като Церера, Веста, а те отлично се виждат в телескопа. Неговата комета веднага ще обърне внимание! Веднага!

Какво да направи, какво може да направи, та на всички да стане ясен смисълът на тази комета? Дим от огън, дим от огън… Черен или бял, сигнален…

А-а! Опашката трябва да е оцветена.

На кораба има колкото щеш необходими вещества. Емайлът от стените, пластмасата на ръчките, изолацията — че малко ли е? Може да получи всякакви оттенъци на дима! Остава да избере някакъв абсолютно немислим цвят. За да се хванат учените за главата…

Стоп. За хващане, те положително ще се хванат. Но кораб към кометата няма да изпратят. Опасно е да се гмуркаш в мъгливите й глъбини, а и защо? Срещат се комети жълти, червеникави, сега се появила синьо-зелена на точки. Любопитно, но какво пък толкова има? В природата всичко се среща.

Значи, трябва да създаде комета, която не съществува и не може да съществува. С опашка, проточена не от Слънцето, а към Слънцето например. Оцветена като дъгата. Мигаща. Точка — тире — точка: „Тук съм аз, Петров…“

Комета във вид на паунова опашка. Прекрасно! Намигваща!

Той радостно се изсмя. Каква суматоха ще се вдигне! Каква суматоха!

Ще изработи горелка. В кораба има какво ли не, а горелката е толкова примитивна работа, че би бил последният нескопосник, ако не я скалъпи. Да излезе също не е проблем. Нека излети част от въздуха. Резервният кислород ще възстанови загубата. Да, но по какъв начин ще запали огъня?

О, не в това е работата… Плътността на кометната опашка не се отличава много от вакуума. Може да се намерят вещества, които горят без кислород или го съдържат в себе си, може да ги запали с електрически разряд, може да фокусира върху тях лъчите на Слънцето. Така или иначе ще успее да преодолее това препятствие. Но за сметка на какво ще успее да създаде тяга, достатъчно силна, за да образуват газовете шлейф? Само за сметка на въздуха, който му е необходим за дишане и който той изгуби, ако излезе…