• Пожаловаться

Бойко Бетов: Окрилена

Здесь есть возможность читать онлайн «Бойко Бетов: Окрилена» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

libcat.ru: книга без обложки

Окрилена: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Окрилена»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Бойко Бетов: другие книги автора


Кто написал Окрилена? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Окрилена — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Окрилена», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Бойко Бетов, Светлана Фидосиева

Окрилена

Тя лети. Усеща, как въздуха в междукрилието се просмуква, попива в най-меколеките пера, разплътнява ги, изпълва ги с летеж и разтреп. Лети. Не. Рее се, рее. Оставя се на фазата на въздушната струя. Вдига се. Рязко полита надолу само с един кормилен мах. Вълни. Гребени от пяна. Коси от водорасли. Синьо. Бяло. Бяло върху синьото. Летеж. Реене. Самота. Мачта, в средата на стадото, раждащо гривести приливи, самотносолено напукана. Прикацане. Обвива с пръсти обвеяното във вятърничави милувки дърво. Закрепва се там, точно на върха му. Отпуска криле до потното си птиче тяло. Леко се залюлява от умората изтичаща надолу и заради лекия ветрен полъх в опашката. Изящно движение на шията. Лъсва белотата. Човката разнася тънък слой мазнина по перата. Подрежда ги. Реди ги като за участие в конкурс за атрактивна въздушна прическа — перо до перо до перце, пух до перо, до другото. Само едно стърчи. Във върха му, в средата на кухото му, е жилката, не отстрани. Твърдо перо е — нарушава ритъма на прическата. Кратко приклюнване, отщиппп и го захвърля. Непокорните не стават за конкурс. Тя не знае, че То, непокорното, твърдоперото, носи разтрепа в летежа и. То я разперва. Приклякане. Отскок. Разтваряне на криле. Изпукват жилите в шията. Плясък по въздуха. Пришпорване на плътността му. Отлитане… То, непокорното, се завърта около мачтата, около твърдото и. Милва я с най-разтрепния си дъх. Приляга в единствения и гол крак. Целува пръстите и и я моли: „Искам да съм ти крило, нека съм, искам…“ А тя е мачта, обикновена, самотноолющена, гола, дървена мачта, сред стадото раждащо гривести приливи. В кота нула на ходилото и лежи кухо птиче перо, с разтреп за бъдещ полет.

Ще летиш ли, мачто, ще летиш ли…
Мачтата пусна косите си —
ослепително бели платна,
огледа се в огледалото на равното като езеро море —
бе хубава,
вятъра прокара пръсти през косите и —
полъх на коприна,
перцето се рее между пръстите и косата —
шепти желанието…

Вятъра търси възела на мачтата в копринената коса, затова заплита пръсти в нея. Умее. Знае как да го сплете, разплете и пак да го стегне. Пропуква дървото от нежността на полъха. Перото се замушва като нишка из кичурите, кухото му се запълва от мислите на вятъра. Шепти на ум най-летените думи и иска да е крило. Иска… Но вятъра така обърка мачтата, че тя не знае дали е окрилена или оветрена.

И остава солена.

Информация за текста

© 2010 Бойко Бетов

© 2010 Светлана Фидосиева

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16380]

Последна редакция: 2010-06-19 11:00:00

Тёмная тема

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Окрилена»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Окрилена» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
libcat.ru: книга без обложки
Бойко Бетов
libcat.ru: книга без обложки
libcat.ru: книга без обложки
Бойко Бетов
libcat.ru: книга без обложки
libcat.ru: книга без обложки
Бойко Бетов
libcat.ru: книга без обложки
libcat.ru: книга без обложки
Бойко Бетов
libcat.ru: книга без обложки
libcat.ru: книга без обложки
Бойко Бетов
libcat.ru: книга без обложки
libcat.ru: книга без обложки
Бойко Бетов
Отзывы о книге «Окрилена»

Обсуждение, отзывы о книге «Окрилена» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.