Михаил Булгаков - Лъчът на живота

— Знаете ли какво е станало, Владимир Ипатич? — крещеше той и размахваше пред лицето на Персиков листа с надпис „Извънредно издание“, насред който се кипреше ярка цветна рисунка.

— Не, чакайте аз да ви кажа какво са направили ония — развика се в отговор Персиков, без да го слуша. — Решили са да ме смаят с кокоши яйца. Тоя Пилев е пълен идиот, погледнете!

Иванов съвсем се побърка. Вторачи се ужасѐн в отворените сандъци, после в листа, след това очите му, кажи-речи, изскочиха от лицето.

— Ето какво било — замънка той задъхано, — сега разбирам… Не, Владимир Ипатич, само погледнете. — Той мигновено разгърна листа и посочи с разтреперани пръсти на Персиков цветното изображение. На него като страховит пожарникарски маркуч се гънеше маслинена змия на жълти петна сред някаква странна размазана зеленина. Тя беше фотографирана от птичи полет, от лека летателна машина, плъзнала се предпазливо над земята. — Какво е това според вас, Владимир Ипатич?

Персиков вдигна очилата на челото си, после ги премести пред очите, вгледа се в рисунката и каза крайно учудено:

— Ама че работа. Това… ами това е анаконда, водна боа.

Иванов захвърли шапката си, отпусна се на един стол и като изчукваше всяка дума с юмрук по масата, рече:

— Владимир Ипатич, тая анаконда е от Смоленска губерния. Нещо чудовищно. Разбирате ли, тоя негодник е измътил змии вместо кокошки и само си помислете: те имат същата невероятна носливост като жабите…

— Какво значи това? — отговори Персиков и лицето му стана мораво… — Шегувате се, Пьотър Степанович… Откъде ще се вземат?

Иванов бе онемял за миг, после получи дар-слово и сочейки с пръст отворения сандък, където сред жълтите стърготини лъщяха белите главички, каза:

— Ето откъде.

— Каквоо?! — изпищя Персиков, започвайки да разбира.

Иванов, съвсем сигурен, махна с двата си свити юмрука и се провикна:

— Бъдете спокоен. По погрешка са закарали вашата пратка със змийски и щраусови яйца в совхоза, а кокошите — на вас.

— Боже мой… боже мой — повтори Персиков, позеленя и се отпусна на въртящото се столче.

Панкрат съвсем се сащиса до вратата, пребледня и онемя. Иванов скочи, грабна листа и подчертавайки с острия си нокът един ред, викна право в ухото на професора:

— Е, сега им предстои голяма веселба!… Изобщо не си представям какво ще стане сега, Владимир Ипатич, само погледнете. — И той закрещя, четейки на глас първото попаднало му място от смачкания лист: — Змиите се движат на стада към Можайск… снасяйки невероятни количества яйца. Яйца са били забелязани в Духовска околия… Появили са се крокодили и щрауси. Частите с особено предназначение… и отредите на ГПУ са прекратили паниката във Вязма, като запалили крайградската гора и спрели по този начин движението на гадините.

Персиков, разноцветен, синкавоблед, с лудешки очи се вдигна от столчето и се развика задъхан:

— Анаконда… анаконда… водна боа! — Той с един замах смъкна вратовръзката си, откъсвайки копчетата на ризата, поморавя със страшен паралитичен цвят и олюлявайки се, с абсолютно тъпи стъклени очи хукна нанякъде.

В Москва пламтеше лудешка електрическа нощ. Светеха всички прозорци и в жилищата нямаше място, където да не сияят крушки с махнати абажури. В нито едно жилище в Москва, която наброяваше четири милиона население, не спеше нито един човек освен пеленачетата. В жилищата ядяха и пиеха на крак, в жилищата се разнасяха викове и час по час разкривени лица надничаха през прозорците от всички етажи, устремявайки погледи към небето, което беше разсечено във всички посоки от прожектори. В небето от време на време пламваха бели светлини, хвърляха разтапящи се бледи конуси над Москва и изчезваха, угасваха. Небето непрекъснато бучеше от много ниския аеропланен тътен.

Призори през съвсем безсънната Москва, незагасила нито една крушка нагоре по Тверская, помитайки всичко изпречило й се, което се притискаше към входовете и витрините и трошеше техните стъкла, премина многохилядната, чаткаща с копита по паветата змия на конната армия. Връхчетата на малиновите качулки се люшкаха на сивите гърбове и връхчетата на копията боцкаха небето. Подплашената и виеща тълпа като че ли се посъвзе, щом видя напиращите напред, разсичащи разплисканото зарево на безумието редици. От време на време, прекъсвайки редиците на конниците, с открити лица минаваха пак на коне странни фигури със странни фереджета, с тръби и стоманени бутилки, привързани на гърбовете им с ремъци. След тях пълзяха грамадни автоцистерни с много дълги ръкави и маркучи, съвсем като на пожарникарските коли, и тежки, разтрошаващи паветата, затворени отвсякъде и светещи с тесните си бойници танкове с гъсенични лапи. Прекъсваха се редиците на конниците и се занизаха автомобили, целите обковани със сиви брони, със същите щръкнали навън тръби и с бели нарисувани черепи от двете страни под надписа „Газ“ и „Доброхим“.