Михаил Булгаков - Лъчът на живота

На 16 април 1928 година вечерта професорът по зоология от IV държавен университет и директор на Зооинститута в Москва Персиксв влезе в кабинета си в Зооинститута на улица Херцен. Професорът светна горния матов глобус и се огледа.

С пълно право можем да кажем, че началото на ужасната катастрофа бе положено тъкмо през тая злополучна вечер, както и да смятаме за първопричина на тази катастрофа именно професор Владимир Ипатиевич Персиков.

Вестници професор Персиков не четеше, на театър не ходеше, а жена му беше избягала от него през 1913 година, оставяйки му бележка със следното съдържание:

„Жабите ти възбуждат в мен непоносими тръпки на отвращение. И цял живот ще съм нещастна заради тях.“

Втори път професорът не се ожени и деца нямаше. Беше много избухлив, но бързо му минаваше, обичаше чай от липов цвят, живееше на улица Пречистенка в жилище от пет стаи, в една от които се бе настанила съсухрена бабичка, икономката му Маря Степановна. Тя се грижеше за професора като бавачка. През 1919 година на професора му взеха три от петте стаи. Тогава той заяви на Маря Степановна:

— Ако те не прекратят тези безобразия, Маря Степановна, ще замина за странство.

Няма съмнение, че ако беше осъществил този план, професорът много лесно щеше да се настани в катедрата по зоология на който и да било университет в света, защото беше абсолютно първокласен учен, а в областта, която, така или иначе, засяга земноводните, сиреч голите гадове, изобщо Нямаше равен на себе си, ако се изключат професорите Уилям Векъл в Кеймбридж и Джакомо Бартоломео Бекари в Рим. Професорът четеше на четири езика освен руския, а френския и немския владееше като руския. Персиков не изпълни намерението си — да замине за странство и 20-а година излезе оре по-лоша и от 19-а, и в терариумите на Зоологическия институт, неспособни да понесат всички пертурбации на бележитата година, изпукаха първоначално 8 великолепни екземпляра дървесни жаби, след това 15 обикновени жаби в най-сетне един изключителен екземпляр суринамска жаба.

Също както земноводните се съживяват след дълга суша още при първия обилен дъжд, така се съживи и професор Персиков през 1926 година, когато смесената американо-руска Компания изпонастрои, като се почне от ъгъла на Вестникарска и Тверская в центъра на Москва, 15 петнайсететажни сгради, а в покрайнините 300 работнически вили с по осем апартамента във всяка и по този начин ликвидира веднъж завинаги страшната и смешна жилищна криза, която толкова тормозеше московчани през годините 1919–1925.

Изобщо това беше едно прекрасно Лято в живота на Персиков и той от време на време с тихо и доволно кискане потриваше ръце, когато се сетеше как се бяха сбутали с Маря Степановна в двете стаи. Сега професорът се разшири, разположи 2500-те си книги, препарираните влечуги, диаграмите и препаратите и запали зелената лампа на бюрото в кабинета си.

Институтът също бе станал неузнаваем: боядисаха го в кремав цвят, прокараха по специален водопровод вода в стаята на гадовете, смениха всички стъкла с кристални, внесоха 5 нови микроскопа, стъклени препарационни маси, глобуси от по 2000 свещи с отразена светлина, рефлектори, шкафове за музея. И най-неочаквано през лятото на 1928 година се случи онова невероятно и ужасно нещо…

Професорът светна глобуса и се огледа. Светна рефлектора над дългата експериментална маса, облече си бялата престилка, подрънка с някакви инструменти по масата… Глъчката на пролетна Москва ни най-малко не занимаваше професор Персиков. Той седеше на въртящото се трикрако столче и движеше с пожълтелите си от тютюна пръсти кремалиерата на великолепния цайсов микроскоп, в който беше вложен обикновен непигментиран препарат от пресни амеби. В момента, когато Персиков променяше увеличението от 5 на 10 хиляди, вратата се открехна, подаде се заострена брадичка, кожен нагръдник и асистентът му го повика:

— Владимир Ипатич, нагласих перитония, няма ли да го погледнете?

Персиков пъргаво се смъкна от столчето, остави кремалиерата в междинно положение и въртейки бавно цигара между пръстите си, отиде в кабинета на асистента. Там, на стъклената маса, една полузадушена и примряла от страх и болка жаба беше разпната на корковия статив, а прозрачните й слюдени вътрешности бяха издърпани от окървавения корем в микроскопа.

— Много добре — каза Персиков и долепи око до окуляра на микроскопа.