Джордж Байрон
Прометей 1 1 Стихотворението е публикувано заедно с поемата „Шильонският затворник“ през 1816 г. и е тематично свързано с нея. В трактовката на Байрон Прометей е не толкова създател и благодетел на човеците, извор на творческо вдъхновение, колкото символ на титаничното и гордо страдание, на несъкрушимия човешки дух. В този смисъл той се приближава до Байроновия герой, вечния бунтар и богоборец Каин. Бел. ред.
I
Титане, вечно жив, за чийто взор
на смъртността терзанията тленни,
в действителната им печал видени,
не бяха унизителен позор,
с какво ли тази жал те награди?
С безмълвна горест в болните гърди,
с веригата, орела и скалата,
и мъката на гордия в душата,
която ще притиска зъб о зъб,
дори и да се задуши от скръб,
та само в миг самотен да въздъхне,
но тъй, че да не чуят на небето,
и ще се крие в себе си, дордето
гласът й най-подир без ек заглъхне.
II
Титане, твоят труден жребий бе
борбата между воля и страдание —
в безсмъртието вечно изтезание!
И тъй неумолимото Небе
и на Съдбата глухото тиранство,
Ненавистта, която с постоянство
твори в безсмислената си забава
нещата, за да ги унищожава,
отказаха ти даже и смъртта.
Твой беше дарът клет на вечността,
за който ти достоен се показа —
от тебе Зевс изтръгна не молба,
а само гръмотевични закани
от пъкъла на живите ти рани.
Ти бе прозрял в суровата съдба,
но даже и сега не му я каза,
стаил присъда в своето мълчание,
а той в напразното си разкаяние
така се разтрепери, че едва
сам мълниите си не изтърва.
III
О, грях божествен — ти донесе лек
За мъката световна и понечи
с напътствени добросърдечни речи
да укрепиш разумния човек.
Но и след страшното си поражение
чрез силата на своето търпение
и с тази устойчивост, и с отпора
на гордия си Дух, все тъй висок,
и на Земя и Небеса след спора
оставяш ни един велик урок:
самият ти си символ, знак тържествен
за нашата съдба и Верен избор;
човекът, като теб почти божествен,
е ручей мътен, но от бистър извор —
Затуй, макар и не дотам добре,
сам ориста си може да прозре:
страдание, безкрайна съпротива,
тъга несподелена, саможива,
а срещу тях, на всички скърби равен,
Духът му, годен да стои изправен,
и твърдата му воля, и умът —
той, който в изпитните ще съгледа
наградата за стръмния си път,
та да ликува в дързостта си бледа
и да превърне Гибелта в Победа.
1816
© Александър Шурбанов, превод от английски
George Byron
1816
Сканиране: NomaD, 2008
Разпознаване и редакция: sir_Ivanhoe, 2008
Публикация
Джордж Гордън Байрон
Слънце на безсънните
Стихотворения
Английска. Първо и второ издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536675331/5559-11-88
Предговор: Александър Шурбанов
Подбор: Любен Любенов
Превод: Григор Ленков, Любен Любенов, Цветан Стоянов, Александър Шурбанов, Евгения Панчева, Николай Бояджиев
Бележките са от: Юлия Стефанова
Рецензент: Александър Шурбанов
Съставител: Любен Любенов
Редактор: доц. Юлия Стефанова
Редактор на издателството: Владимир Левчев
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Ставри Захариев
Коректор: Евгения Джамбазова
Дадена за набор октомври 1988 г. Подписана за печат януари 1989 г. Излязла от печат март 1989 г.
Формат 70/90/32. Печатни коли 11. Издателски коли 6.42. УИК 6.97. Цена 1,28 лв.
Печат: „Георги Димитров“, София
Издателство „Народна култура“, София, 1988
Ч 820–1
THE WORKS OF LORD BYRON
Publisher by A. and W. Galignany Paris, 1822
THE POETICAL WORKS OF LORD BYRON
Lock & Co. Limited London, Melbourn and Toronto
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/6687]
Последна редакция: 2008-04-24 10:00:00
Стихотворението е публикувано заедно с поемата „Шильонският затворник“ през 1816 г. и е тематично свързано с нея. В трактовката на Байрон Прометей е не толкова създател и благодетел на човеците, извор на творческо вдъхновение, колкото символ на титаничното и гордо страдание, на несъкрушимия човешки дух. В този смисъл той се приближава до Байроновия герой, вечния бунтар и богоборец Каин. Бел. ред.