Максим Баринов - Лечение с жива и мъртва вода

С уважение, В. В. Вахидов

В приложението е запазена методиката за използване на апарата на Кротов.

Но какво излиза? Ние самите не искаме да приемем иновациите, а после се чудим, че японците са представили свое устройство за пречистване на водата и правят от това сензация…

Има една философска притча за използването на шанса. Заглавието й е „Роза“. Нека читателите ми простят лиричното отклонение, но то ми изглежда съвсем на място тук.

Едно малко момче, впрочем достатъчно самостоятелно, за да го пускат да се разхожда само, се шляело по шумната улица. Колите пронизително свирели със спирачки, хората се блъскали, сладоледът се топял, а тротоарът вдигал пара, нагрят от слънцето. Мисълта за нарка се мярнала неочаквано. Момчето се усмихнало, изхвърлило фунийката със сладолед в кошчето за боклук и хукнало натам. От свежия въздух сякаш му спрял дъхът. Панталоните на момчето се измокрили до глезените от сочната трева, влажна от изпаренията на задъхващата се от летния зной земя. Листата блестели, сякаш покрити с гланц. 3юмбюли, теменужки. И рози. Стотици рози. Розови и целомъдрени като девичи устни. Разбира се, на момчето и наум не му идвали подобни сравнения. Той бил още твърде малък за такива съблазни. Затова пък знаел, че розата е най-красивото цвете на света. Открил най-прекрасната роза и приседнал на оградката. Имало на какво да се любува. Изумруденозеленото стъбло било увенчано от грациозен ален цвят. Лек безпорядък сред венчелистчетата — като небрежна, но очарователна прическа на девойка. Листенцата били такива свежи, че капчиците роса по тях приличали на диаманти. Момчето внимателно докоснало с пръст алената главица на цветето. Розата капризно навела листа. Момчето трепнало. Цветето се отдръпнало леко. — Не ме пипай. — Казахте ли нещо? — момчето затаило дъх от изумление.

Розата повдигнала рамене. Поне може да се твърди, че ако розата имаше рамене, щеше да направи именно това. — Не желая да ме пипаш. — Защо?

— Виждаш ли — явно на розата й се говорело, макар че не можела да реши дали да се довери на един непознат или не, — ако всички, които искат да ме пипнат, го правят, листенцата ми няма да издържат, ще опадат. А аз искам да си ги запазя. — И за какво?

„Ама че наивник — помислила си розата, — що за тип?“

— За красота — отвърнала гласно. Момчето не можело да разбере това. Знаело, че трябва да се пази, за да бъде опора за близките си, ако имат нужда от помощ. За живота си, за да го преживее така, че да не съжалява за нито една минута. За любовта, за да не се свие сърцето му в студена раковина. За приятелите, за да са уверени, че на света съществува вярност. Но за красота?… Розата се усмихнала едва-едва. Или е направила нещо друго, нали розите не могат да се усмихват.

— Не ми ли вярваш? — попитало момчето, като забелязало усмивката й. — Не те познавам.

— Затова пък аз те познавам — убедено заявило то.

— Тъй ли? — нацупила розата несъществуващите си устни. — И какво знаеш за мен? — Ти си красива, всички ти се любуват, но имаш бодли, затова мнозина се отдръпват от теб.

Розата грациозно поклатила листенца. — Няма да ти сторя зло — продължило момчето и внимателно протегнало ръка към цветето, — не се страхувай от мен. Но щом ръката му докоснала стъблото, момчето извикало и отдръпнало убодените си от безжалостните бодли пръсти. Потека кръв. — Защо го направи?

От очите на момчето близнали сълзи. Розата вдигнала рамене. — Просто така. Не те познавам. Момчето повече не я слушало, хукнало през храстите накъдето му видят очите, като размазвало по бузите сълзите от обидата. Но насред път спряло. „Защо бягам? Защо не я убедих, че не представлявам заплаха за нея? Ама че съм глунак!“ И момчето се върнало обратно.

Но не могло да намери своята роза. Та нали само преди минута беше тук… Тогава видяло един човек с кожени ръкавици. И с градинарски ножици. Той погледнал момчето с празен поглед, изплюл се и като се навел, вдигнал наръч рози и си тръгнал.

Момчето в отчаяние се отпуснало на земята. „Защо ме убоде? Аз щях просто да си седя тук и тогава никой нямаше да те отреже, за да те включи в някакъв букет…“ Счуло ли му се, или това бил нейният глас? Или шумоленето на листата донесло нечий шепот: „Защо така се изплаши от едно малко убождане? Такава е моята природа. Така разговарям с всички…“ Момчето навело глава…

Впрочем водата може не само да лекува и предотвратява заболявания, но и просто да дисциплинира организма. Важното е да се отнасяте грижливо към него и да се вслушвате в съветите, давани за различни житейски ситуации — например при заниманията със спорт или по отношение на храненето.