Максим Баринов - Лечение с жива и мъртва вода

Действително въпросът е „болен“: могат ли да помогнат катийонидите, това чудесно взаимодействие на живата с мъртвата вода, в лечението на рака?

Апарати за филтриране на водата, филтриране, което прави водата по-чиста, по-полезна и позволява да се изучат лечебните й свойства… Има учени, които отдавна са обърнали внимание на апаратите за приготвяне на жива и мъртва вода. Нещо повече, те са съвместили интереса си с онази област от медицината, който днес предизвиква най-много дискусии. Естествено, имам предвид онкологията.

Узнах за това, докато работех в архива на министерството на здравеопазването. Попадна ми вестник „Труд“ от 29 юни 1984 година. Беше поместена статия за 16-ата конференция на федерацията на еврипейските биологични дружества. Темата сама по себе си беше животрептяща: механизми на превръщане на нормалната клетка в ракова и методи за предотвратяване на този процес. Интервюто, което беше взел журналистът от няколко участници в конференцията, така ме заинтригува, че помолих служителите в архива да ми позволят да си ксерокопирам тази страница от вестника. Разрешиха ми и благодарение на това имам възможност да споделя тази информация с вас, скъпи читатели. Направо ще приведа извадки от това интервю.

Ще отбележа само, че на въпросите на кореспондента са отговаряли проф. Р. Уайнбърг от САЩ, проф. Д. Штехелин от Франция и проф. Я. Свобода от Чехия.

На онколозите отдавна е известно, че в здравия организъм рак никога не възниква. А за да бъде организмът здрав, той се нуждае от здрава храна и нормална, чиста околна среда. Нормалните клетки се превръщат в ракови само в огнища на травми, и то невинаги. Не приемайте вътрешно вещества, които могат да причинят травма на вътрешните органи. Пазете се от среда, която може да причини травми на живите тъкани. Пушенето е съзнателно въвеждане в белите дробове на никотин и други отрови. Никотинът е отрова, способна да разруши мембраните на клетките на белодробната тъкан. Различните токсини, попаднали в храната или в питейната вода, неизбежно предизвикват травми на вътрешните органи. А колкото повече са травмите, толкова е по-голяма вероятността от трансформиране на нормалните клетки в поразените области в ракови.

Нормалната клетка се превръща в ракова само в огнището на травмата при наличие на селективни фрагменти от чужди линейни едноверижни молекули ДНК, които съдържат в полимерната си верига онкоген.

Онкогенът е неотделим компонент на всяка едноверижна молекула ДНК, влизаща в състава на генетичния апарат на всяка жива клетка, способна да се прероди от дъщерна в майчина с последващо деление на две дъщерни. В генетичния апарат на дъщерната клетка се съдържа линейна едноверижна молекула ДНК с един онкоген с определен строеж. В едноверижната ДНК онкогенът е винаги активен. Той подава команда за прехода на дъщерната клетка в майчина. Без онкогена комплементарният строеж на втората нишка ДНК и делението на клетките са неосъществими.

Трудно е да се посочи точна дата за окончателното решаване на този проблем. Днес е ясно единствено това, че клетъчното и молекулното ниво са твърде груби за разбиране на природата на заболяването. Вероятно по-задълбоченото изучаване на онкогенезата с помощта на съвременните постижения на електронната и квантовата теория ще доближи учените до разбирането и решението на много биологични проблеми. Но такъв подход към изучаването на биологичните процеси като цяло на много учени изглежда като фантастика.

Да напомним, че всяка нормална жива и здрава клетка в огнището на травма може да измени своя цикъл на митоза и да се трансформира в ракова. Това се случва само в огнище на травма при наличие в него на селективни фрагменти от чужди линейни едноверижни молекули ДНК, съдържащи в своите полимерни вериги онкоген или с позитивен, или с негативен строеж. Човек трудно може да се опази от травми и особено от опасни микротравми, чието възникване не се придружава с усещане за болка. Освен това не при всяка травма се образуват селективни фрагменти на молекулите ДНК, способни да трансформират нормалната съседна клетка в ракова. Ето защо ние не знаем, пък и не можем да узнаем, коя травма може да причини израждане на клетката и кога става това. За развитието на рака научаваме твърде късно, когато вече цяла колония от клетки е образувала злокачествен тумор. За да не се позволи раковите клетки да дадат потомство, те трябва да се открият в начален стадий от развитието им и да се вземат съответни мерки. В днешно време е разработена специална електронна апаратура, с чиято помощ може да се открие наличието на ракови клетки във всяка травмирана област, във всяко огнище на предрак и да се определи в началния стадий от развитието на тумора дали той е доброкачествен или злокачествен.