Джулия Барет - Дързост

Тревогите му относно годеницата на Дарси не бяха малки и произтичаха предимно от писмото на лейди Катрин де Бърг, получено в чужбина. Приятелството му с Нейно благородие датираше от доста години и той знаеше добре, че в повечето случаи не бива да се доверява на нейните преценки. Но в едно нещо бе убеден, че може да се съобрази с мнението й. И то бе отношението и към социалното положение на хората.

Описанието на лейди Катрин за Елизабет бе разтревожило извънредно много сър Джефри. Една млада жена от ниско потекло, от несъстоятелно семейство, с малка зестра и чичо, за когото Нейно благородие бе дочула, че е търговец в Чийпсайд. Много скоро след първото писмо до сър Джефри достигна и друго, от самия годеник, който възхваляваше своята възлюбена, нейната ерудиция, нейния весел нрав, накратко нейното съвършенство във всяко отношение. Годеницата му, според думите на Дарси, бе олицетворение на всичко онова, което мъжът може да се надява, че една жена притежава.

Второто писмо почти не успя да разсее тревогите на сър Джефри. Желанието му да види младия си приятел щастлив беше огромно, но още по-големи бяха страховете му Дарси да не компрометира положението си заради неподходяща избраница. Имайки такова ниско потекло, както съобщаваше лейди Катрин, изглеждаше невероятно мис Елизабет Бенет от Лонгборн да е изключителната млада персона, описана от Дарси. Сър Джефри можеше само да предположи, че той е обезумял от страст. Познаваше го като човек, който държи на хората от своя кръг, човек, отдаден на задълженията си като наследник на Пембърли. Но все пак бе още млад и можеше да бъде измамен.

Дълбоките размисли на сър Джефри бяха прекъснати от шума на една карета, приближаваща Денби парк. Кочияшът и бе така красив и елегантен, както подобава на собственичката лейди Катрин де Бърг. Посещението й бе очаквано, тъй като бе уговорено по пощата. Според преценката на Нейно благородие, трябваше да се приеме, че наскоро пристигналата господарка на Пембърли, взела също така съвсем нахално в ръцете си една отговорност като бала на Джорджиана, без съмнение не би могла да бъде подходяща. И в допълнение на всичко — да развлича такива взискателни гости като тези от Розингс. Една истинска лейди, с подобаваща вежливост към по-нисшите от нея, по-скоро би живяла в дом, чийто господар, както се предполага, й подхожда. Сър Джефри все пак може да я очаква в петък, малко след три часа след обяд. А онзи джентълмен, макар и да знае, че няма подкрепа за избора си на такава съпруга, бе заявил, че е възхитен от нея. Така лелята на Дарси съобщи на сър Джефри за своето пристигане.

Когато конете се приближиха към дома, прислугата се събра да помогне на истинската лейди. Лакеите внасяха сандък след сандък, докато лейди Катрин, макар и извънредно недоволна от неудобното пътуване и освен това изтощена от жегата от Кент дотук, намери за необходимо да им дава напътствия. Остана доста недоволна от прибързано и несръчно свършената работа и не се сдържа да отбележи, че сър Джефри недоглежда работата на прислугата по време на преустройството в Денби парк. А екстравагантните промени в дома тя още навремето искрено не одобри. Тъй като сър Джефри бе стар и ценен приятел, тя трябваше сега докрай да изпълни задължението си към него, като му заяви, че никога в живота си не е виждала такива мързеливи домашни прислужници. Лейди Катрин имаше възможност да се поздрави за прозорливостта да доведе своята Сали, която да бъде в помощ на нея и Ан. Сър Джефри може и да е доволен да живее в ергенски безпорядък, но на лейди Катрин приляга да бъде изрядно обслужвана във всеки момент, ако ще се явява в Пембърли по подобаващ за нея начин.

— Ан, скъпа моя — извика тя дъщеря си веднага след като отпрати Сали по работа, — ти трябва да се оттеглиш незабавно. Имаш нездрав вид и той съвсем не е за бал, дори за тазвечершния. Ако Пембърли не е онова, което бе някога, припомни си, че ние все още сме де Бърг. Почивай си, скъпа моя и гледай да възвърнеш цвета на лицето си. Аз ще те навестя по-късно, за да огледам дали всичко е наред.

Самата лейди Катрин не можеше да се оттегли в стаята си преди да поговори със сър Джефри. Неотдавнашната женитба на нейния племенник й тежеше прекалено много, за да си позволи какъвто и да е отдих, без да упражни своето благородство, като раздели този товар със своя стар приятел.

— Та, сър Джефри — възкликна тя миг след като той позвъни на прислугата да им донесе чай, — какво разбрахте вие от всичко това!