Павел Амнуел - Икария Алфа

Ето какво стана по-нататък. По пътя странният цилиндър внезапно се разпадна на няколко части. Вътре в него имаше металическо руло. На мекия податлив метал бяха гравирани някакви знаци. Надписът незабавно беше изпратен в Москва. Учените се изненадаха, когато видяха, че на метала са гравирани същите елипси и линии, както и на снимките, направени от мен на телевизора.

… След един час недалеч от Прага падна втори цилиндър. Третият цилиндър падна в Швеция. Четвъртият в Бразилия. Цилиндрите падаха от небето като грах. Известно време след намирането им те се разпадаха и отвътре се показваха същите рула със знаци. Сега нямаше съмнение, че това е писменост на съществата, които прелетяха с кълбото, което още се върти около Земята.

Беше решено каквото и да става да се разшифроват тези записи. Аналитичната машина „ЕМ–4“ получи програма за действие и започна да работи.

… Минаха три дни.

В този ден на Земята падна последният цилиндър. Той беше седемдесет и шестият по ред от всички намерени цилиндри. А колко бяха паднали в океана и бяха погребани в дълбочините на водата!

… На петия ден се случи това, което никой от жителите на Земята не можеше да предвиди. В осем часа сутринта по радиото беше предадено съобщение от Академията на науките на СССР, което беше потвърдено после от всички обсерватории на света.

„Както е известно — се казваше в съобщението — преди три дни кълбото от спирално спускане премина на кръгова орбита около Земята. Неговата скорост беше равна на 8.4 км/сек. Преди няколко часа скоростта на движението на кълбото внезапно се увеличи и достигна 10.6 км/сек. Орбитата на кълбото стана елипса с апогея 76,000 км и перигея 1350 км. Това поведение на космическия кораб изглежда странно, ако той се кани да кацне на Земята. Наблюденията за кълбото продължават непрекъснато и все нови данни постъпват в центъра за обработване на наблюденията.“

След 6 часа Спирин ме извика при себе си. Той ми подаде бланка, на която беше написано:

„Крим. Симеиз. 13 часа и 20 минути. Преди един час кълбото внезапно и рязко увеличи скоростта си до 75 км/сек и премина в хиперболичната орбита. В 12 часа и 47 минути разстоянието от кълбото до Земята беше равно на 237,000 километра, а скоростта на 153 километра в секунда. Кълбото се отдалечава и в 12 часа и 59 минути се скри от погледа, намирайки се в съзвездието Дева, близо до Спик. В 13 часа прекратихме наблюденията. Доцент Барски.“

… Корабът отлетя. Отлетя завинаги! Само рулата с още непрочетени записи напомняха за него. Известно време хората все още очакваха, че ще се върне, очакваха, но в това време започна строежът на великата Чукотска бариера, която съединява Азия и Америка и за кораба започнаха да забравят. Само неуморимият електронен мозък продължаваше да работи над разшифроването на тайнствените записи.

… Мина половин година. Свърши лятото, отлетя есента и в планините на Кавказ падна първият сняг. Духаха силни ветрове и облаци снежна суграшица се носеха по земята.

В едно такова утро аз научих за откриването на Икария Алфа. За това ми разказа Спирин.

— Вие, Джонс, може би никога не сте се замисляли, защо е така пусто в нашата Галактика? От Слънцето до най-близката звезда светлината идва за четири години. Каква бездна! Нима тя е съвършенно пуста? Това не може да бъде. Хиляди звезди са достъпни за невъоръжено око, стотици хиляди звезди стават видими за човека, въоръжен с бинокъл, стотици милиони са достъпни за силния телескоп. А колко милиарди звезди не се виждат даже и с телескопа? Нали ние виждаме само сравнително горящите звезди? Ако температурата на звездите е по-ниска от 600 градуса, тя вече не се вижда с очи. Тя праща в пространството само невидими инфрачервени лъчи. Такива звезди в пространството трябва да има повече, отколкото всички останали. Това са тъмни, отдавна изстинали звезди, но в техните недра още продължават ядрени реакции и те стоплят отвътре повърхността, покрита с твърда кора. Това са умиращи звезди. Та ето — една от тези умиращи звезди е Икария Алфа. Температурата на нейната повърхност е 38 градуса, а разстоянието до Земята е 2 светлинни месеца. Както виждате, това е много по-близко, отколкото разстоянието до най-близката до нас звезда Проксима Центавра.

— А къде се намира тази Икария Алфа?

— В съзвездието на Дева.

На другия ден ние със Спирин прелетяхме в Москва на конференция на астронавтите. По обяд пристигнахме в Института по астрономия. Голямата зала за заседания беше пълна.