Павел Амнуел - Икария Алфа

В 6 часа и 46 минути кълбото се скри под хоризонта и наблюденията за него бяха временно прекратени в Кримската обсерватория. Обаче наблюденията продължиха в Одеската обсерватория. Нейният директор съобщи, че в 6 часа и 53 минути кълбото внезапно измени посоката на своето движение на 11 градуса на север. Този фантастичен факт беше така неоспорим, както и всичко останало. Да се обясни всичко това, според мен, може само с едно:

— Кораб! — се откъсна от мен.

Барски не можеше да ме види, но той чу моя глас и отговори:

— Да! Кораб!

Образът на Барски изчезна, председателят помоли учените да се изкажат. Учените се явяваха един след друг. Едни горещо защищаваха хипотезата на Барски, други — не по-малко горещо я отричаха.

После на екрана отново се появи председателят.

— Днес — каза той — бяха изказани много догадки. Нашата задача е да ги проверим и да установим истината. Трябва да изпратим към кълбото изследователска ракета, снабдена с всички необходими прибори и телепредаватели. Мястото на старта предлагам да бъде 17 кавказка станция.

Всички се съгласиха. Нашата станция получи задача да се готви за пускането и точно да определи траекторията на полета на ракетата.

Метрономът отмерено брои секундите. Блясва сивата светлина на екрана. На него се виждат звездите. Включен е телепредавателят на ракетата.

… Рязко позвънява. Старт! Аз седя неподвижно пред пулта, без да се вмесвам в работата на автоматите. Зад гърба ми Болос пита:

— Колко време ще продължи полетът?

— Двадесет и седем минути — отговарям аз.

… Шестата минута на полета. В първата степен на ракетата се е свършило горивото. Приборите докладват, че тя се отделя и се спуска на Земята с парашут. Автоматически се включва двигателят на втората степен. Скоростта расте. Полетът продължава. Постепенно спада нервното напрежение от първите минути на полета.

— Кълбото! — обажда се изведнъж Бароки.

На десния горен ъгъл на екрана изплава бяла звездица, излишната звезда в отдавна известната дантела на съзвездията. Тя бавно се премества във фона на другите звезди, все повече увеличавайки своите размери. Целта се вижда!

Минават още няколко минути. Вече ясно се вижда белият, без каквото и да е петно диск. Той бързо се приближава.

На двадесетата минута двигателите затихват. Сега ракетата лети по инерция. Ракетата държи курс точно и лети право към кълбото. Изглежда, че ракетата и кълбото летят един срещу друг. Всъщност това не е така. Ракетата догонва кълбото, скоростта на което е няколко пъти по-малко от скоростта на ракетата. Ще успеем ли да забележим нещо, когато ракетата мине край него?

Но какво е това? Преди няколко секунди кълбото се намираше малко встрани от курса на ракетата; сега то изведнъж се премести в центъра на екрана. Но нали ракетата ще се вреже в него! Ще стане взрив. Трябва незабавно да се направи нещо. Аз трескаво дърпам ръчката за спирачните двигатели, които са разположени в крилата на ракетата.

Ракетата забавя движението си. Още малко… Но двигателят изведнъж спира. Свършило се е горивото. Край! Още няколко секунди и ще последва удар. Повърхността на кълбото бърже се приближава. Още една секунда… Внезапно на повърхността на кълбото се отваря кръгло отверстие. Ракетата влиза в него. Екранът гасне. Тъмнина. Но стрелките на приборите са живи. Какво се случи? Екранът се осветява от равна сива светлина. Ракетата лежи неподвижно в дълъг светъл тунел. Екранът отново гасне. Тъмнина. Стрелките на приборите са неподвижни. Пътешествието завърши… И тука аз чувам гласа на Барски.

— Видяхте ли?! Какви съмнения може да има, че това е кораб? Сега „те“ знаят за нашето съществувание. Кълбото ще кацне! Непременно ще кацне!

— Записано ли е предаването от ракетата? — пита председателя.

Аз кимам с глава.

… След няколко минути съобщението за съдбата на ракетата беше изпратено в Москва.

… Първият цилиндър падна на Земята сутринта на другия ден. Един очевидец, член на колхоза „Път към комунизма“, Воронежка област, разказва така за случилото се.

„В седем часа сутринта аз излязох от къщи и се отправих към полето. Слънцето току-що беше изгряло. Вървейки, аз си мислех за нещо, когато чух леко свистене. Дигнах глава. Свистенето идваше някъде отгоре и през всичкото време се усилваше. Внезапно в очите ми блясна ослепителна светлина и земята леко се разтърси. Когато се опомних, видях на няколко крачки от себе си неголяма фуния и в нея полузарит в земята цилиндър. Той светеше с червеникава светлина. Бързо се върнах в селото, повиках хора и съобщих във Воронеж. След четвърт час на въртолет долетяха пет учени. Те натовариха вече изстиналия цилиндър и отлетяха.“