Мич Албом - Вторници с Мори (Един старец, един младеж и най-великият урок на живота)

Здесь есть возможность читать онлайн «Мич Албом - Вторници с Мори (Един старец, един младеж и най-великият урок на живота)» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Вторници с Мори (Един старец, един младеж и най-великият урок на живота): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Вторници с Мори (Един старец, един младеж и най-великият урок на живота)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Баба или дядо, учител, колега. Някой по-възрастен, търпелив и мъдър човек, който ви е разбирал на младини, когато сте търсели себе си, помогнал ви е да видите света като смислено място, давал ви е добри съвети, за да ви помогне да се справяте в живота.
За Мич Албом този човек е Мори Шуорц, негов преподавател в колежа от преди двадесетина години.
Може би и вие като Мич сте прекъснали връзката с наставника си, докато сте търсили своя път, прозренията са избледнели, а светът е започнал да ви изглежда студен. Не ви ли се иска да видите отново този човек, да зададете значимите въпроси, които продължават да ви измъчват, да получите съвет за суматохата на всекидневието, също както навремето, на младини?
Мич Албом се е възползвал от своя втори шанс, преоткривайки Мори през последните месеци на неговия живот. С пълно съзнание за предстоящата му смърт, Мори и Мич се срещат всеки вторник в кабинета на преподавателя, също както навремето в колежа. Подновената им връзка се превръща в един последен „курс от уроци за живота“.
„Вторници с Мори“ представлява вълшебна хроника на техните прекарани заедно часове, чрез която Мич споделя със света последния нетленен дар на Мори. Отзиви за книгата
„Запознах се с Мори през последните месеци от живота му. Времето, прекарано с него, за мен беше огромен дар, изпълнен с обич и прозрение, щедрост и смелост. Мич Албом споделя с нас този богат дар в книгата «Вторници с Мори». Не чакайте до сряда, за да приемете неговата прекрасна творба в сърцето и душата си.“
Стивън Ливайн автор на „Кой умира?“ и „Лечение в живота и смъртта“ „«Вторници с Мори» е мил и благороден принос към темата за старостта и остаряването. Благодаря ти, Мич Албом, затова че ме запозна с Мори Шуорц. Неговото достойнство и откровеност ме развълнуваха дълбоко. Неговият хумор и ентусиазъм ме накараха да се засмея.“
Алекс Котлоуии, автор на „Тук няма деца“ „Чудесна книга за обичта на един човек към неговия духовен наставник. Честна и открита, тя ни дава сили за живот.“
Робърт Блай, автор на „Железния Джон“ „Всички светци, наред с Буда, ни учат, че мъдростта и състраданието са едно и също нещо. Сега пред нас се разкрива образът на Мори, който прави тази мисъл съвършено ясна. Неговият живот и неговата смърт ни показват правилния път.“
Джиона Бул, основател и изпълнителен директор на Клуб „Джилда“ „Великолепна книга, написана с яснота и мъдрост, изпълнена с обич, уловила простотата отвъд сложния ход на живота.“
Д-р М. Скот Пек, автор на „Изкуството да бъдеш бог“ и „Отричане на душата“ „Всяка страница на тази затрогваща книжка свети с неудържимия пламък на сърцето.“
Равин Харолд Кушнер, автор на „Когато на добрите хора се случват лоши неща“ и „Колко добри да бъдем? Ново разбиране за вината и прошката“ „Тази книга е невероятна съкровищница. Чувството за човешката ни смъртност е велик учител и източник на просветление. Когато един преподавател споделя своите преживявания, ние се учим на дълбока мъдрост и прозрение. Смях се, плаках и си поръчах пет екземпляра, за да има и за децата.“
Д-р Бърни С. Сигъл, автор на „Любов, медицина и чудеса“ „Дълбоко вълнуващ разказ за смелост и мъдрост, споделени от един отдаден на делото си учител, погледнал в лицето многоликия образ на собствената си смърт. Присъстващите на неговия последен урок, има какво да научат.“
Джон Кабат-Зин, съавтор на „Благословии за всеки ден“ и „Ти си там, където отидеш“ „Обичам тази книга. На всичките си приятели казвам: «Непременно трябва да я прочетеш.» Мич Албом е получил великолепен подарък от своя преподавател Мори Шуорц, а сега всички ние имаме огромното щастие да се радваме на същите уроци. Това е една истинска история, която свети със собствена светлина и стопля читателя за цял живот.“
Епми Тан, автор на „Клуб на щастието“

Вторници с Мори (Един старец, един младеж и най-великият урок на живота) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Вторници с Мори (Един старец, един младеж и най-великият урок на живота)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Кабинетът на Мори беше празен. Почувствах се объркан. Тогава се обърнах неуверено към спалнята и го видях да лежи завит на кревата. Виждал го бях в това положение само един единствен път преди — когато го масажираха — неговият афоризъм: „В кревата умира душата“ отново отекна в главата ми.

Влязох, наложил насилена усмивка върху лицето си. Облечен беше с жълто горнище на пижама, одеялото го покриваше до гърдите, фигурата му беше толкова съсухрена, че сякаш нещо липсваше. Беше се смалил като дете.

Устата му беше отворена, кожата му бледа и опъната на скулите. Когато очите му се преместиха върху мен, той се опита да каже нещо, но успях да чуя само леко хриптене.

Ето къде си бил, рекох, събрал всичкото си останало въодушевление.

Той издиша, затвори очи, после се усмихна, но самото усилие го изтощи.

— Скъпи… ми… приятелю — успя да изрече той накрая.

Да, аз съм твоят приятел, рекох.

— Днес… не съм… добре…

Утре ще си по-добре.

Той издиша още веднъж и се насили да кимне. Забелязах, че се мъчи да направи нещо под завивките и се сетих, че иска да извади ръцете си отгоре.

— Хвани — рече той.

Дръпнах завивките надолу и стиснах пръстите му. Те изчезнаха в моите. Наведох се по-наблизо, на няколко сантиметра от лицето му. За пръв път го виждах небръснат, малките бели косъмчета изглеждаха толкова не на място, сякаш някой го беше наръсил със сол по бузите и брадата. Как може брадата му да продължава да расте, когато всичко останало е изцедено от живот?

Мори, тихо заговорих аз.

— Треньоре — поправи ме той.

Треньоре, рекох. Почувствах, че ме побиват тръпки. Той говореше на кратки изблици, вдишваше и издишваше думите. Гласът му беше тъничък и дрезгав. Миришеше на мехлеми и лекарства.

— Ти си… добра душа.

Добра душа.

— Докосна ме — прошепна той. Премести ръцете ми на сърцето си. — Тук.

Усетих, че на гърлото ми засяда буца.

Треньоре?

— А?

Не знам как да се сбогувам.

Той ме потупа немощно по ръката, която продължаваше да държи на гърдите си.

— Ето така… се сбогуваме…

Той дишаше едва чуто, навън-навътре, усещах как гърдите му се повдигат и спадат. В този момент той ме погледна право в очите.

— Обичам… те — дрезгаво промълви той.

И аз те обичам, треньоре.

— Знам… знам… и още нещо…

Какво знаеш?

— Винаги… си ме обичал…

Очите му се свиха и той се разплака, лицето му се сгърчи като на бебе, което още не се е научило да управлява слъзните си канали. Притиснах го и го подържах така няколко минути. Разтърках увехналата му кожа. Погалих го по косата. Поставих дланта си върху лицето му и усетих костите му така близко под кожата, усетих сълзите, сякаш изстискани от капкомер.

Когато си възвърна нормалното дишане, аз се изкашлях и казах, че знам колко е уморен, така че ще дойда пак другия вторник, когато очаквам да го намеря по-бодър. Той изсумтя лекичко, най-близкото подобие на смях, на което беше способен. Въпреки всичко обаче се получи тъжен звук.

Вдигнах неотворения сак с касетофона. Защо въобще го бях донесъл? Знаех си, че няма да го използваме. Наведох се и го целунах силно, притиснал лице към неговото, брада до брада, кожа до кожа, постоях малко така, по-дълго от обичайното, с надеждата да го направя щастлив поне за частица от секундата.

Е, става ли?, рекох аз и се дръпнах назад.

Премитах, за да скрия сълзите си, а той примлясна с устни и повдигна вежди при изражението, изписано на лицето ми. Иска ми се да вярвам, че това е бил кратък миг на задоволство от страна на стария ми преподавател: най-сетне беше успял да ме разплаче.

— Става — прошепна той.

Дипломиране

Мори почина в събота сутринта. Най-близките му били у дома при него. Роб се върнал от Токио — успял да целуне баща си за сбогом — Джон също бил там, Шарлот също, разбира се, братовчедката на Шарлот, Марша, която беше написала стихотворението, трогнало Мори толкова дълбоко по време на неговото „погребение на живо“ стихотворението, оприличаващо го на „нежна секвоя“. Спели на смени край леглото му. Мори изпаднал в кома два дни след последната ни среща и лекарите обявили, че оттук нататък може да издъхне по всяко време. Той обаче се държал още през целия труден следобед, цялата тежка нощ.

Накрая, на четвърти ноември, когато близките му излезли от стаята само за миг — да си вземат кафе от кухнята, първият миг, в който при него нямало човек от настъпването на комата — Мори спрял да диша.

И го нямало вече.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Вторници с Мори (Един старец, един младеж и най-великият урок на живота)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Вторници с Мори (Един старец, един младеж и най-великият урок на живота)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Вторници с Мори (Един старец, един младеж и най-великият урок на живота)»

Обсуждение, отзывы о книге «Вторници с Мори (Един старец, един младеж и най-великият урок на живота)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x