Мелани Роун - Принц на драконите

Пак според прищявката на Роан, на княжеската маса бяха подредени специални чаши — сувенирите от тази нощ трябваше да се запомнят с филигранната си изработка. За сестра му и нейният господар бяха определени чаши от червено фиронско стъкло със сребърни столчета, за Андраде и Уривал — сребърни бокали, инкрустирани с лунен камък. Чашата до приборите на Оствел бе от чисто злато с камък от червен халцедон, а пред Роан и Шонед блестяха ослепително две еднакви чаши от синьо-зеленикаво стъкло върху столчета от драконово злато, гравирани с новия символ на Пустинята. Роан вдигна чашата си срещу Шонед в безмълвна наздравица и в отговор получи сияйната й усмивка. Жена му докосна леко малката златна чашка помежду им — такива бяха поставени пред всички князе и Роан прочете мисълта й — тази вечер те двамата бяха не просто Роан и Шонед, а князът на драконите и неговата княгиня-слънцебегачка.

След смъртта на господаря Фарид от Небесната купа васалите му бяха избрали Байзал за свой представител. Когато вдигнаха и последните блюда, Байзал изчака Чей да му даде знак, изправи се и изчака глъчката да утихне. Широката сърдечна усмивка върху лицето му си беше същата като през тази зима, когато говориха с княза за издигането на новото имение и може би щеше да остане същата до края на дните му, когато изгорят тленните му останки. Дави тайничко бе уведомил Роан, че ако князът повдигне дума за цената на имението, Дави собственоръчно би извил врата на любимия съпруг на любимата си сестра. През войната Байзал бе оказал неоценима услуга не само на Пустинята, но и на Сир, и Дави искаше да го възнагради за стореното.

От широкия като бъчва гръден кош на Байзал се отрониха гръмовити слова. Сияйната му усмивка като че ли бе предназначена лично за всеки от присъстващите, той помоли за тишина и рече:

— Ваши високородия, господари и повелителки, рицари, оръженосци, всички, които сме се събрали тук! Да вдигнем чаши и да пием за нашия славен княз, който извоюва мира за Страната на драконите!

— Страната на драконите! — подхванаха някои, други — дочули отделни думи, подеха дружно: „Князът на драконите!“ Роан вдигна чаша в общата наздравица и забеляза присмехулния погледна жена си — не беше прието да пие в своя чест и отново бе нарушил етикета.

— През последните няколко дни на всеки от нас бе отредена честта да разговаря лично с княз Роан и той се вслуша в нашите тревоги и планове за бъдещето. Такъв си е бил открай време — добави той жизнерадостно и Роан едва успя да скрие усмивката си при спомена за ролята, в която се бе вживял само веднъж и благодарение на която всичките му васали изтръпнаха от страх преди първата му Риала. — Княз Лийн също ни оказа честта да ни приеме и изслуша и днес бяха подписани договорите, в които ясно са отразени границите на всяко княжество и всяко имение, сега и завинаги! — Поруменял от несвойственото си красноречие, той вдигна чашата и отпи от най-хубавото сирско вино на Дави. — Да пием за мъдростта на княз Роан и за мира в нашите земи — сега и завинаги!

Всички вдигнаха чаши в тържествена наздравица. Роан долови тихия шепот на жена си.

— Някой трябва да му вземе думата, преди да е запял заедно с всички онази глупава старинна балада.

— О, не съм сигурен, че искам да спре, приятно ми е да го слушам — подразни я Роан и се усмихна широко при вида на дискретната й гримаса. — Добре де, щом искаш, заради скромността си не бих допуснал повече от два тоста наведнъж.

— Скромността ли? Ти и скромност?

Въпросът бе разрешен от Сомер, който прекъсна тържествената реч на Байзал.

— Моля за извинение, господарю, но все още не сме разбрали какво ще ни донесе мирът!

— Внимавай — прошепна Чей.

— Не би могъл да ми подаде по-подходяща реплика, дори и да го бях подготвил предварително — отговори тихо Роан и се изправи.

— Благодаря ти, господарю Байзал, за огромния принос при въдворяването на толкова желания от всички ни мир. — Поруменял още по-силно от топлите думи на княза, Байзал седна на мястото си. Роан се обърна към Сомер от Изел: — Твоя светлост е в правото си да очаква известни разяснения за това, което ни очаква. Ще си позволя да му отговоря, с разрешението на общото събрание, разбира се.

— Е, най-после си влезе в стихията, фукльо такъв — сряза го шепнешком Тобин и Роан подритна леко крака на стола й.

Роан се обърна по име към всеки от князете. При споменаването им те се изправяха на крака. Вдигна златната чашка пред себе си и прикани князете да го последват. Изчака слугите да налеят в чашите от прекрасното вино на Сир и каза: