Джоан Роулинг - Приказките на барда Бийдъл

За да научиш повече за нас и как да се включиш по-активно, посети www.chlg.org.

Благодаря ти!

Баронеса Никълсън Уинтърборн,

член на Европейския парламент,

съпредседател на Благотворително сдружение The Children’s High Level Group

© 2008 Джоан Роулинг

© Емилия Масларова, превод от английски

Joanne Rowling

The Tales of Beedle the Bard, 2008

Сканиране: strahotna, 2009

Разпознаване и редакция: Mandor, 2009

Издание:

Джоан Роулинг. Приказките на барда Бийдъл

Егмонт

Редактор: Адриана Павлова

Консултант: Радка Бояджиева

Коректор: Танка Симеонова

ISBN 978–954–27–0291–7

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14725]

Последна редакция: 2009-11-27 23:00:00

Вярно е, разбира се, че истинските вещици и магьосници, съвсем естествено знаят как да избегнат кладата, дръвника на палача и примката на бесилото (Вж. коментара ми за Лизет дьо Лапен в бележките към „Зайката Бабити и нейният кикотещ се пън“). Все пак има и смъртни случаи: преди да бъде хвърлен в тъмница, сър Николас де Мимси-Порпингтън (които приживе е придворен магьосник, а след смъртта си става дух бродник на кулата „Грифиндор“) остава без магическа пръчка, която му е отнета, и затова не успява да избегне с магия екзекуцията си, а семействата на магьосници често губят по-младите си представители, които не могат да овладеят собствената си магия, привличат вниманието на мъгълите, ловци на вещици и вълшебници, и стават уязвими.

Безмощен е човек, който е роден в магьосническо семейство, но не притежава магьоснически способности. Такива се срещат рядко. Много по-често ще видите мъгълокръвни магьосници и вълшебници. — Дж.К.Р.

Като мен.

Накрая професор Биъри напусна „Хогуортс“ и отиде да преподава в МАТИ (Магьосническата академия за театрално изкуство), където — както веднъж сподели с мен — правел всичко възможно да не поставя точно тази приказка, понеже бил убеден, че тя не носи късмет.

Вж. „Фантастични животни и къде да ги намерим“ — там ще откриете описание и определение на този прелюбопитен звяр. В никакъв случай не го вкарвайте в стая с дървена ламперия и не му правете магия за наедряване.

По времето, докато преподаваше грижа за магически създания, професор Кетълбърн оцеля в цели шейсет и два изпитателни срока. Отношенията му с моя предшественик в „Хогуортс“, професор Дипит, винаги са били обтегнати, понеже професор Дипит го смяташе за донякъде безразсъден. Когато аз станах директор, професор Кетълбърн вече беше омекнал значително, макар да имаше такива, които споделяха циничния възглед, че понеже е останал само с един и половина от първоначалните си крайници, той не е имал друг избор, освен да живее на по-бавни обороти.

Заради този отговор господин Малфой ми написа още няколко писма, но те нямат особена връзка с този коментар, тъй като съдържат главно оскърбления за душевното ми здраве, потеклото и хигиената ми.

Както е написала в собствения си дневник, Беатрикс Блоксъм така дълго не могла да дойде на себе си, след като чула как леля й разправя приказката на по-големите й братовчеди. „Съвсем случайно малкото ми ушение се озова при ключалката. Мога само да се досещам как съм се вцепенила от ужас, защото неволно чух целия отвратителен разказ, да не говорим пък за страховитите подробности от противната гнусна история за чичо ми Ноби, местната вещица и торбата скокливи луковици. Толкова се стъписах, че за малко да умра — цяла седмица бях прикована към леглото и бях толкова разстроена, че развих навика всяка нощ да се връщам като сомнамбул насън при онази ключалка, докато накрая скъпият ми татко не започна да прави вечер на вратата ми магия за залепване, за да ме предпази.“ Беатрикс очевидно не е намерила начин да преработи „Косматото сърце на магьосника“ така, че разказът да е подходящ за чувствителните детски уши, и да го включи в „Приказки за гъбите“.

Понятието „вещер“ е много древно. Макар понякога да се употребява като синоним на „магьосник“, то първоначално означава „човек, които владее магията на дуелирането и битките“. Давано е и като звание на вълшебници, показали примери на храброст и извършили подвизи, точно както понякога мъгълите получават рицарско звание за проявена смелост. Младият магьосник в приказката на Бийдъл очевидно е бил признат за особено добър в нападателната магия. Напоследък магьосниците употребяват „вещер“ в две значения: за вълшебник с внушаващ страх вид и като звание за човек с особени умения и постижения. Самият Дъмбълдор има такава титла. Дж.К.Р.