Джоан Роулинг - Приказките на барда Бийдъл

Когато бял малък, тази приказка ми направи огромно впечатление. За пръв път я чух от майка си и скоро започнах да настоявам да ми четат именно нея преди заспиване. Заради това често се карахме с по-малкия ми брат Абърфорт, чиято любима приказка беше „Мръсната коза Мърморка“.

Поуката от „Приказката за тримата братя“ едва ли може да бъде по-ясна: усилията на човека да избегне смъртта или да надделее над нея винаги са обречени на разочарование. Единствен третият брат в приказката („най-смирен, а и най-мъдър“) го разбира, тъй като вече се е разминал на косъм със Смъртта и знае, че в най-добрия случай може да се надява да отлага по-дълго следващата им среща. Този най-малък брат е наясно, че който дразни Смъртта — и като първия брат прибягва до насилие или като втория брат си играе със съмнителното изкуство на некромантиката 19 19 Некромантика е Черното изкуство да връщаш към живот мъртвите. Това е клон в магията, който никога не е постигал успех, както личи и от приказката. Дж.К.Р. , се опълчва срещу коварен враг, непознал поражение.

Най-странното в случая е, че около тази приказка се е зародило предание, което е в пълно противоречие с посланието в оригинала. Според това предание даровете, които Смъртта дава на братята — непобедима магическа пръчка, камък, който връща към живот мъртвите, и нетленна мантия невидимка, — са съвсем истински предмети, които действително съществуват. По-нататък в преданието се казва: който стане законен притежател и на трите предмета, ще се превърне в „господар на Смъртта“, което обикновено се тълкува в смисъл, че ще бъде недосегаем, дори безсмъртен.

Можем да се усмихнем малко тъжно на онова, което тук се твърди за човешката природа. Най-великодушното тълкуване би било „Надеждата ни нивга не пресъхва“. 20 20 От този цитат се вижда, че Албус Дъмбълдор не само е бил изключително начетен в магьосническите понятия, но е познавал и творбите на мъгълския поет Александър Поуп. Дж.К.Р. Въпреки че според Бийдъл два от трите предмета са изключително опасни и въпреки недвусмисленото предупреждение, че накрая Смъртта идва да прибере всекиго от нас, сред магьосниците има и такива — макар да се броят на пръсти, — които упорстват в убеждението си, че Бийдъл им праща закодирано послание, точно обратното по смисъл на онова, което е написано черно на бяло, и че единствени те са достатъчно умни, за да го разберат.

Тяхната теория (а по-точните думи може би са „отчаяна надежда“) е подкрепена от едно неоспоримо доказателство. Колкото и рядко да се срещат, в този наш свят все пак съществуват истински мантии невидимки, макар от приказката да става ясно, че Мантията на Смъртта е изключително трайна 21 21 Обикновено мантиите невидимки не са вечни. С времето те могат да се разкъсат или да изтънеят, да се износят от направените им магии или да загубят силата си, ако са подложени на заклинание за разкриване. По тази причина когато се налага да се скрият или да се преобразят, магьосниците прибягват най-вече до хамелеонизираща магия. Албус Дъмбълдор е бил известен с това, че е можел да прави толкова силна хамелеонизираща магия, че и без мантия да става невидим. Дж.К.Р. . През всичките векове от времето на Бийдъл досега никой не е твърдял, че е намерил Мантията на Смъртта. Онези, които са убедени в съществуването й, го обясняват така: потомците на третия брат или не знаят откъде се е взела тяхната мантия, или знаят, но са решени да проявят мъдростта на своя праотец, като не разгласяват истината.

Както би могло да се очаква, камъкът също не е намерен. Вече отбелязах в бележките за „Зайката Бабити и нейният кикотещ се пън“, че и досега не е по силите ни да връщаме към живот мъртвите и имаме всички основания да предполагаме, че това няма да стане никога. Черните магьосници са се опитвали, разбира се, да прибягват до някакво жалко подобие на възкресение и са създали инфериите 22 22 Инфериите са трупове, които с черна магия са върнати към живот. Дж.К.Р. — те обаче са призрачни марионетки, а не наистина съживени хора. И не само това — в приказката на Бийдъл се казва съвсем недвусмислено, че любимата, която средният брат е изгубил, в действителност не се е завърнала от мъртвите. Тя е пратена от Смъртта, за да примами средния брат в нейната хватка — ето защо е студена и отчуждена и го терзае с това, че уж присъства, а всъщност не е с него. 23 23 Мнозина критици са на мнение, че когато е измислил камъка, които връща към живот мъртъвците, Бийдъл е бил вдъхновен от философския камък — от него се прави еликсирът на живота, който носи безсмъртие.