Джоан Роулинг - Хари Потър и стаята на тайните

— О, аз пък имам специално подписана бележка от професор Снейп — каза Флинт и зачете важно: — „Аз, професор С. Снейп, разрешавам на отбора на «Слидерин» да тренира днес на игрището за куидич с оглед на необходимостта да бъде обучен новият им търсач.“

— Нима имате нов търсач? — попита Ууд, явно изненадан. — Къде е?

Иззад шестимата широкоплсщести играчи се появи и застана най-отпред по-дребно момче със самодоволна усмивка върху бледото лице с остри черти. Беше Драко Малфой.

— Ти не си ли синът на Луциус Малфой? — попита Фред, гледайки Драко с неприязън.

— Добре че спомена за бащата на Драко — каза Флинт, а всички от отбора на „Слидерин“ се ухилиха още по-широко. — Нека да ти покажа какъв щедър подарък направи той на отбора.

И седмината вдигнаха високо метлите си. Седем лъскави чисто нови дръжки и седем златни красиво изписани емблеми с думите „Нимбус две хиляди и едно“ блеснаха на ранното утринно слънце пред погледите на смаяните грифиндорци.

— Последен модел. Излезе едва миналия месец — небрежно обясни Флинт, като избърса някаква прашинка от кранчето на дръжката на своята метла. — Предполагам, че далеч надминава старата „Две хиляди“, А с тия чистометки — заядливо се ухили той на Фред и Джордж, които стискаха по една „Чистометка пет“, — можете най-много да почистите пода.

Никой от отбора на „Грифиндор“ не се сещаше какво да отговори в момента. По лицето на Малфой се бе разляла такава самодоволна усмивка, че от очите му бяха останали само резки.

— Я, виж — обади се Флинт, — нашественици на игрището!

Рон и Хърмаяни идваха през тревата да видят какво става.

— Какво има? — обърна се Рон към Хари. — Защо не играете? И какво прави тук този?

Рон гледаше към Малфой, озадачен от екипа му на играч от отбора на „Слидерин“.

— Аз съм новият търсач, Уизли — каза Малфой самодоволно. — Точно се възхищавахме на новите метли, които баща ми купи за отбора.

Рон направо ахна при вида на седемте великолепни метли.

— Добри са, нали? — каза Малфой съвсем делово. — Е, може и отборът на „Грифиндор“ да посъбере малко злато за нов модел метли. Например ако продаде на търг ония двете „Чистометка пет“ — някой музей може и да прояви интерес към тях.

Отборът на „Слидерин“ се запревива от смях.

— Да, но в отбора на „Грифиндор“ поне никой не си е купил мястото — отряза ги изведнъж гласът на Хърмаяни. — Всички са приети заради таланта си.

Самодоволната физиономия на Малфой се промени.

— Никой не ти е искал мнението, гадно дребно мътнородче! — изтърси той.

Хари веднага разбра, че Малфой е казал нещо наистина лошо, защото думите му бяха посрещнати много бурно, Флинт скочи пред Малфой, за да спре Фред и Джордж, които се нахвърлиха отгоре му. Алиша крещеше „Как смееш!“, а Рон измъкна изпод одеждите си магическата пръчка и като викаше с всички сили „Ще си платиш за това, Малфой!“, яростно я пъхна под ръцете на Флинт и я насочи към лицето на Малфой.

Силен трясък се разнесе над стадиона и лъч зелена светлина изскочи от пръчката — за нещастие откъм Рон, прониза го в стомаха и го запрати по гръб в тревата.

— Рон! Рон! Какво ти е? — писна Хърмаяни.

Той отвори уста да отговори, но не можа да изрече нищо. Вместо думи, от устата му блъвнаха няколко плужека.

Слидеринци направо не можеха да си поемат въздух от смях. Флинт се бе превил на две, подпрян на новата си метла. Малфой лазеше на четири крака и удряше по земята с юмрук. Грифиндорци се бяха скупчили около Рон, който продължаваше да бълва едри и лъскави плужеци. Никой не смееше да го докосне.

— По-добре да го заведем у Хагрид, най-близо е — каза Хари на Хърмаяни, която храбро кимна и двамата подхванаха Рон под мишниците.

— Какво стана, Хари? Какво се е случило? Болен ли е? Ама ти нали можеш да го излекуваш?

Колин беше дотичал от мястото си и сега подскачаше около тях, докато напускаха игрището. Рон получи нов пристъп и от устата му потекоха още плужеци.

— Ооо! — впечатли се Колин и вдигна апарата. — Подръж така, Хари.

— Махни се от пътя ни, Колин! — разгневи се Хари.

Двамата с Хърмаяни крепиха Рон и през поляните до края на гората.

— Почти стигнахме — каза момичето, щом видяха колибата на пазача на дивеча. — Ей сега ще се оправиш.

Бяха вече на няколко метра от целта си, когато вратата се отвори, но не се появи Хагрид. Отвътре излезе Гилдрой Локхарт, облечен този път в бледолилаво.

— Бързо, ей тук отзад — процеди Хари, дърпайки след себе си Рон към близкия храсталак. Хърмаяни ги последва малко неохотно.