Джоан Роулинг - Хари Потър и реликвите на смъртта

Изравнявайки се с кормилните ръкохватки, Хари не забеляза нищо, освен приближаващите се светлини. Зад него се чуваха викове:

— Пръчката ти, Селуин, дай ми твоята пръчка!

Той почувства Волдемор, още преди да го види отново. Поглеждайки настрани, забеляза червени очи и разбра, че те ще са последното, което вижда в своя живот… Волдемор се готвеше да прати ново проклятие…

И изведнъж Волдемор изчезна. Хари погледна надолу и видя падналия на земята Хагрид.

Той изтегли ръчките и дръпна спирачката, но без резултат — с оглушителен шум той се вряза в малко, мръсно езерце.

— Хагрид?!

Хари се мъчеше да се изправи сред отломките от метал и кожа, които го заобикаляха; ръцете му потънаха в педя кална вода докато се опитваше да се изправи. Не можеше да разбере къде бе изчезнал Волдемор и го очакваше да изкочи внезапно от тъмнината всеки момент. Нещо топло и влажно се стичаше по брадичката и от челото му. Той изпълзя от езерцето и се олюля към огромната, тъмна грамада на земята, която бе Хагрид.

— Хагрид? Хагрид, кажи нещо!

Но тъмната купчина не помръдна.

— Кой е там? Потър ли е? Ти ли си Хари Потър?

Хари не разпозна мъжкия глас. Тогава се провикна жена:

— Разбили са се, Тед! Катастрофирали са в градината!

На Хари му се виеше свят.

— Хагрид… — повтори той замаяно и колената му се подгънаха.

Когато се свести, лежеше по гръб върху нещо, което му се струваше като възглавници, ребрата и дясната му ръка припарваха. Липсващият му зъб бе израстнал наново. Белегът на челото му все още пулсираше.

— Хагрид?

Той отвори очи и видя, че лежи върху диван в непозната, добре осветена всекидневна. Раницата му бе на пода на малко разстояние от него, мокра и кална. Русокос, пълен мъж наблюдаваше Хари притеснено.

— Хагрид е добре, синко — каза мъжът — жена ми го наглежда. Как се чувстваш? Нещо друго счупено? Оправих ти ребрата, зъба и ръката. Аз, впрочем, съм Тед, Тед Тонкс — бащата на Дора.

Хари стана прекалено рязко; искри изкочиха пред очите му, почувства се зле и му се зави свят.

— Волдемор!…

— Леко… — каза Тед Тонкс, полагайки ръка върху рамото на Хари и го натисна обратно върху възглавниците. — Това бе много неприятна катострофа, която претърпяхте току-що. Какво стана? Нещо да не се е развалил мотоциклета? Артър Уизли да не се е престарал отново, той и мъгълските му измишльотини?

— Не — каза Хари, докато белегът му пулсираше като отворена рана. — Смъртожадни, много от тях, преследваха ни!…

— Смъртожадни?! — каза рязко Тед. — К’во искаш да кажеш, смъртожадни?! Мислих си, че те смятат, че няма да те местим тази вечер, вярвах че…

— Те знаеха… — каза Хари.

Тед Тонкс погледна към тавана, сякаш може да види през него небето над тях.

— Е, поне знаем, че защитните ни магии действат, нали така? Не биха могли да се приближат на сто метра около къщата.

Сега Хари разбра защо Волдемор бе изчезнал; мотоциклетът бе пресякал бариерата на заклинанията на Ордена. Той само се надяваше те да продължат да действат: представяше си Волдемор, сто метра над тях докато си говореха, търсейки начин да премине през това, което Хари си представяше като един голям, прозрачен мехур. Той стана от канапето; трябваше да види Хагрид със собствените си очи, преди да повярва, че е жив. Едва се бе изправил, когато една врата се отвори и Хагрид се провря през нея, лицето му бе покрито в кал и кръв, накуцваше леко, но като по чудо — беше жив.

— Хари!…

Събаряйки две крехки масички и една аспидистра 1 1 Аспидистра — растение от азиатски произход, популярно декоративно растение за дома — б. пр. , той покри разстоянието между тях за две крачки и заклещи Хари в прегръдка, която едва не спука пак новопоправените му ребра.

— Брей, Хари, как се измъкна от т’ва бе? Мислех, че сме пътници!

— Да аз също. Не мога да повярвам…

Хари млъкна; току що бе забелязал жената, която бе влязла в стаята след Хагрид.

— Ти!! — изкрещя той и мушна ръка в джоба си, ала той бе празен.

— Пръчката ти е тук, синко — каза Тед, потупвайки го по ръката с нея. — Падна точно до теб и аз я прибрах. А това е жена ми, на която крещиш!…

— О-о, аз… съжалявам!…

Докато се придвижваше из стаята, приликата на г-жа Тонкс със сестра й Белатрикс се оказа по-малка: косата й бе светлокафява и очите й бяха по-големи и добри. Въпреки това тя изглеждаше леко надменна след възклицанието на Хари.

— Какво се случи с дъщеря ни? — попита тя. — Хагрид каза, че сте попаднали в засада; къде е Нимфадора?