Джоан Роулинг - Хари Потър и даровете на смъртта

Белатрикс също продължаваше да се бие на петдесетина метра от Волдемор и подобно на господаря си, се дуелираше с трима наведнъж — Хърмаяни, Джини и Луна се сражаваха с всичките си сили и умения, ала Белатрикс не им отстъпваше и едно смъртоносно проклятие просвистя толкова близо до Джини, че тя се размина на сантиметри със смъртта…

Хари смени посоката и се втурна вече не към Волдемор, а към Белатрикс, но беше направил само няколко крачки, когато някой го избута с все сила встрани.

— НЕ ПОСЯГАЙ НА ДЪЩЕРЯ МИ, КУЧКО!

Госпожа Уизли тичешком отметна наметалото, за да освободи ръцете си. Белатрикс се завъртя кръгом и нададе гръмогласен смях при вида на новото предизвикателство.

— МАХНЕТЕ СЕ ОТ ПЪТЯ МИ! — кресна госпожа Уизли на трите момичета и след като описа широка дъга с магическата си пръчка, започна да се дуелира.

Ужасен и възхитен, Хари загледа как пръчката на Моли Уизли свисти и се върти, как усмивката на Белатрикс Лестранж помръква и смъртожадната се озъбва. И от двете магически пръчки летяха струи светлина, подът около краката на магьосниците се нагорещи и се пропука, и двете жени се сражаваха не на живот, а на смърт.

— Не! — извика госпожа Уизли, когато към нея се завтекоха ученици в опит да й помогнат. — Назад! Назад! Моя е!

Сега покрай стените се бяха струпали стотици хора, които наблюдаваха двете схватки: на Волдемор и противниците му и на Белатрикс и Моли, а Хари стоеше невидим и разкъсван между двата боя, искаше му се да нападне, но и да защити, разколебан от вероятността да уцели някой невинен.

— Какво ще стане с децата ти, след като те убия? — заяде се вбесената не по-малко от господаря си Белатрикс, която отскачаше, докато проклятията на Моли танцуваха около нея. — След като мамчето си отиде по същия начин, както Фреди?

— Никога… вече… няма… да… докоснеш… и с пръст… децата… ни! — накъсано пискаше госпожа Уизли.

Белатрикс избухна в същия весел смях, както братовчед й Сириус точно когато беше залитнал назад през завесата, и внезапно Хари разбра какво ще се случи.

Поредното проклятие на Моли мина под протегнатата ръка на смъртожадната и я улучи право в гърдите, точно над сърцето.

Злорадата й усмивка застина, очите й сякаш изскочиха; за миг тя осъзна какво я е сполетяло и залитна назад, тълпата, която наблюдаваше, ревна, а Волдемор изпищя.

На Хари му се стори, че се върти в забавено движение: той видя как Макгонъгол, Кингзли и Слъгхорн са отхвърлени назад, как се гърчат във въздуха, когато яростта на Волдемор от гибелта на последната му, най-вярната последователка се взриви със силата на бомба. Волдемор вдигна магическата си пръчка и я насочи към Моли Уизли.

— Протего! — ревна Хари и защитното заклинание се разпростря по средата на залата, а Волдемор започна да се озърта, за да види откъде е дошло, точно когато Хари най-после смъкна мантията невидимка.

Изумените викове, радостните възгласи, долетелите от всички страни писъци „Хари! ТОЙ Е ЖИВ!“ стихнаха за секунди. Множеството се уплаши и най-неочаквано се възцари пълна тишина, когато Волдемор и Хари се погледнаха и започнаха да обикалят лице в лице.

— Не искам никой да се опитва да помага — заяви високо Хари и в ненарушаваната от нищо тишина гласът му прозвуча като тръбен зов. — Така трябва да бъде. Аз трябва да го направя.

Волдемор изсъска.

— Потър всъщност е намислил друго — рече той с широко отворени червени очи. — То не става така, нали? Кого ще използваш сега за щит, Потър?

— Никого — отсече лаконично Хари. — Вече няма хоркрукси. Сега сме само ти и аз. Докато единият е жив, другият не може да оцелее и единият от нас трябва да си отиде завинаги…

— Единият от нас ли? — изхили се Волдемор; цялото му тяло беше изопнато като струна, червените му очи гледаха вторачено като змия, която се готви да нападне. — Мислиш си, че това ще бъдеш ти, нали, момчето, което оживя по една случайност и защото Дъмбълдор дърпаше конците?

— По една случайност ли майка ми загина, за да ме спаси? — попита Хари. Двамата продължаваха да се движат странично по съвършен кръг, като не променяха разстоянието помежду си, и за Хари в момента съществуваше само Волдемор. — Случайно ли реших да се бия на онова гробище? Случайно ли снощи, въпреки че не се защитих, пак се спасих и се върнах да се сражавам?

— Случайности! — изпищя Волдемор, но и този път не нанесе удар; насъбралите се, които ги наблюдаваха, бяха застинали като вкаменени и от стотиците хора в залата сякаш не дишаше никой, освен тях двамата. — Случайност и късмет, както и поради факта, че се криеше и хленчеше зад по-велики мъже и жени, оставяйки ме да убия тях вместо теб!