М. Ростовцев - История на Стария свят — Изтокът и Гърция

Същата уравнителна тенденция държавата проявява и в държавната, социалната и културната област. Всички граждани са равни — ето принципът на демокрацията. Ако това равенство в действителност не съществувало, взимали се мерки всички насила да се изравнят, като се вземе за мерило средният, ако ли не и най-нисшият гражданин. В областта на държавния живот всички граждани могли и били длъжни да служат на държавата като магистрати. Оттук си води началото системата повечето магистратски длъжности да се заемат не по избор, а по жребий. В социалната област същата цел, за уравнение, преследвали законите, които ограничавали разкоша; в нравствената област — законите, които предписвали определени правила за поведение; а в сферата на умствения живот — нееднократните преследвания на мислители и учени, чиито идеи изглеждали опасни за държавата и религията. По-горе говорихме за участта на Анаксагор и Сократ.

Демокрацията имала своите основания да преследва мислителите и учените. Те подлагали града-държава на най-жестока критика, основана на вдълбочено проучване на неговата същина. За разните ненормалности в социалното устройство (положението на жените, робството и т.н.) много пъти са се изказвали от разни гледища и Еврипид и Аристофан. Превъзходен, остроумен и дълбок, тук-таме ядовит разбор на атинската демокрация намираме в един малък анонимен памфлет от V в., написан от някой непознат нам виден политически деец от това време. Най-силни обаче били ударите, нанесени на устройството на града-държава от софистите и от Сократ, за които говорихме по-горе. Сократовият ученик Платон и ученикът на последния, Аристотел, за които още ще говорим, сумирали цялата тази аналитична и критична работа и дали в съчиненията си за държавата превъзходен подробен разбор на нейното устройство и на развитието на това устройство, дали класификация на различните форми градска държавност и планове за създаване на нов, по-съвършен град-държава от наличните в Гърция елементи.

Демокрацията не била единствената форма за държавно устройство в Гърция през IV в. пр.Хр. Също тъй не навсякъде демокрацията взимала едни и същи форми. Най-умерена била атинската демокрация. Атина все още имала многобройна класа дребни собственици на земя, съставляваща основата на населението на Атика. Тази класа, консервативна по самата си същина, в критични моменти гласувала заедно с висшата класа от градското население и не позволявала на градския пролетариат, т.е. главно матросите и пристанищните работници от Пирея, дълго да задържат властта в ръцете си. Освен това и условията на икономическия живот — възможността добре да се печели в Атина и нежеланието да се замени тази печалба с ниската заплата на съдия, член в съвета или магистрат — фактически предали цялото държавно управление в ръцете на най-осигурените материално и на най-образованите класи. Най-после, обикновеният гражданин, който не е получил съответното образование, се чувствал объркан и загубен в сложните държавни дела и на драго сърце отстъпвал тези не за него дела в ръцете на професионалните политици.

В такова едно отчуждаване от политиката от страна на мнозинството от гражданите се криела и голяма опасност за града-държава. Гражданите изгубвали интереса си към политическия живот, тежали им лежащите върху тях задължения, особено военната служба, все повече се оттегляли в частния си живот и били благодарни всекиму, който умеел тъй да ръководи държавата, та колкото се може по-малко да обременява гражданите с текуща държавна работа и с необходимостта да изпълняват своя дълг в редовете на войската. Споменахме вече веднъж, че навсякъде в Гърция господствала демокрацията. Наред с нея в много градове имаме господство на малка група богати и влиятелни граждани — олигархия, имаме и господство на едно само лице с помощта на наемни военни сили — тирания, И едната, и другата форма на управление дължат своя живот преди всичко именно на това ново явление в живота на Гърция, което е предизвикано от изтъкнатото равнодушие на гражданството към държавния живот. Имаме предвид постепенната замяна на гражданската войска с наемни войскови части от професионалисти.

Източните монархии още отдавна, още от архаичния период в живота на Гърция, крепели военната си мощ в значителна степен на войските, съставени от гръцки наемни войници. Бурният политически живот на Гърция постоянно изхвърлял на пазара за наемни войници цели маси млади и здрави хора. Персийските царе и сатрапите имали такива във войските си; с тях крепели властта си и васалите на Персия, например Карийските царе. В IV в. и гръцките градове-държави започнали да прибягват до помощта на такива военни войски за външните си войни. С тях си служели и олигарсите, и тираните, за да се държат на власт.