Майн Рид - Пръстът на съдбата

Любимото занимание на офицера в оставка беше да преглежда една или друга от тези книги. Там той намираше спомени от миналия си живот, които запълваха самотата му.

Всяка нова книга за Индия намираше с положителност своето място в библиотеката на генерала. Той нямаше славата на голям ловец, но изпитваше голямо удоволствие от ловните разкази на „Маркъм“ и на „Стария Шикари“, прекрасни трудове, които едновременно с трогателните сцени предлагат забележително интересни описания на природните красоти в тези области на Изтока.

Една сутрин генералът влезе в кабинета си, но не за да се отдаде на спокойно четене. Той дори не седна. Оживената и бърза крачка и мрачното чело свидетелстваха за възбуденото състояние на духа му.

От време на време той внезапно се спираше, удряше с ръка челото си, измърморваше нето и отново почваше да крачи.

Откъслечните фрази достатъчно разкриваха предмета на неговата загриженост. Имената на синовете му, особено на по-малкия, се изтръгваха често от устата му.

— Лошото поведение на Хенри ще ме накара да полудея, връзката му с това момиче ще ме умори. Според това, което чух да се говори, тя го държи в ръцете си. Много е сериозно. Но трябва да се свърши с това на каквато и да е цена. Тя не е създадена да бъде жена на един честен човек. Бих се тревожил по-малко, ако се отнасяше до Найджъл. Но не, тя не подхожда на нито един от синовете ми. Твърде добре познавам майка й. Нещастният Менъринг! До какво плачевно съществуване го беше довела в Индия! Каквато майката, такава и дъщерята! Бога ми! Този брак няма да стане! Разбирам. Ако той е луд, тя е твърде много предвидлива, дяволско създание. Как да спася бедното момче от най-голямото нещастие, лошата жена?

Генералът направи няколко крачки в мълчание с наведена под тежестта на мислите, глава.

— Открих! — извика той най-после радостно. — Да, но нямам нито минута за губене. Докато аз разсъждавам, той действа и вероятно се заплита така здраво, че ще ми бъде невъзможно да го отърва.

Генералът позвъни и веднага се появи един прислужник с почтена външност като на бившия офицер.

— Уилям!

— Господин генерал?

— Къде е синът ми Хенри?

— В конюшните, господин генерал, оседлава алестия жребец.

— Алестия жребец! Но той още не е обязден.

— Никога, господин генерал, и мисля, че е много опасен. Но, господин Хенри обича опасностите. Исках да му направя забележка. Господин Найджъл ми каза да си гледам работата.

— Бягай в конюшните. Кажи му, че забранявам да язди това животно и нека дойде веднага при мене. Бързо, Уилям!

— Все същият! — каза генералът, като продължи своя монолог. — Опасността го привлича — както мене някога. Алестият жребец! Ах! Ако беше само това! Но госпожица Менъринг е още по-опасна!

В този момент се появи провиненият Хенри, обут в ботуши с шпори и камшик в ръка.

— Ти си ме викал, татко?

— Разбира се! Искал си да яздиш алестия жребец!

— Да. Имаш ли нещо против?

— Да не искаш да си счупиш врата?

— Ха! Ха! Ха! Няма такава опасност. Изглежда, че ти нямаш представа за моите ездачески способности, татко.

— А ти пък имаш прекалено голямо доверие в себе си — твърде голямо. Искаш веднага да яздиш едно буйно животно, без да се съветваш с мене и вършиш други, още по-неблагоразумни работи. Този начин на действие не ми се нрави и ще ми доставиш удоволствие, ако се откажеш от него.

— Какви са тия работи, татко?

— Харчиш лудо парите си. Още по-лудо се хвърляш с главата напред в най-голямата от опасностите. Отиваш към гибел.

— Не разбирам, татко. За жребеца ли намекваш?

— Жребеца! Не, господине, преструвате се, че не ме разбирате. Говоря за една жена.

При последната дума Хенри пребледня. Той бе смятал, че любовта му към госпожица Менъринг е тайна, поне за баща му. Не можеше да се отнася за никоя друга жена.

— Още по-малко разбирам — отговори той уклончиво.

— Извинете, господине, вие ме разбирате отлично. Все пак ще бъда по-точен. Говоря за госпожица Бел Менъринг.

Младежът млъкна, а лицето му почервеня.

— А сега, господине, по въпроса за тази жена имам да ви кажа само четири думи: трябва да се откажете!

— Татко!

— Без любовни възражения. Те изобщо няма да ме трогнат и не ми е приятно да ги слушам. Повтарям. Откажете се от Бел Менъринг — напълно и завинаги!

— Татко — отвърна младежът с твърд глас, — вие искате от мен невъзможното. Признавам, че между госпожица Менъринг и мен съществува едно чувство, по-силно от обикновено приятелство. Ние си разменихме обещания. За да ги нарушим, трябва и двамата да сме съгласни с това. Да го направя, без да искам нейното мнение, би било жестока несправедливост, която не бих се съгласил да сторя. Не, татко, дори ако съм принуден да ви огорча.