Майн Рид - Младите роби

Бо-Музем се измами страшно. Спътникът му го бе излъгал, че Терънс и Джим са били избягали.

През последните шест дни робите не прекараха съвсем лошо. Не страдаха вече от глад и жажда.

Един ден ги посети господарят им с един млад, много красив мавър.

Той им каза да станат и ги разгледа един по един.

Мавърът беше облечен със скъпа горна дреха, обшита разкошно на гърдите и ръкавите, с качулка с пискюли, носеше изящно подстригана брада. Широките кожени обуща и красивият пояс допълваха отлично неговия костюм. Очите му гледаха сладострастно.

Към него се отнасяха с особена почит, което даваше да се разбере, че е някаква знаменита личност. С него дойде и многобройна свита, която яздеше на великолепни арабски коне.

Като разгледа робите, мавърът си отиде, а арабите им съобщиха, че вече са собственост, на знаменития чужденец.

Надеждата за свобода, която тъй блазнеше нещастниците от няколко дни, се пръсна като дим при тази злокобна вест.

— Да идем при господарите си! — извика Хари. — И да им кажем да не ни продават! Тръгнете след мен!

Всички последваха Хари към жилището на шейха.

— Защо ни продадохте? — попитаха те. — Нима забравихте своите обещания? Защо отиде тогава другарят ви за откуп?

— Че какво от това? — отговориха арабите. — Каква цена ще получи Бо-Музем за вас?

— Сто долара за мен — отговори круменът — и по сто и петдесет за всеки от приятелите ми.

— Вярно е. Но за да ви заведем в Мохадор, трябва да бием още сума път.

— Разбира се.

— Добре, но Райс Мурад е богат мавър и заплати за всеки по сто и петдесет долара. Няма ли да бъдем най-големите глупаци на света, ако след това ви заведем в Мохадор, където може и нищо да не получим? Вече е късно: свършихме работата с Райс Мурад. Вие вече му принадлежите.

След този отговор моряците разбраха, че съдбата им се намира в ръцете на мавъра. Те помолиха крумена да попита в каква посока ще ги отведе новият им господар.

Но веднага им бе заповядано да си вървят в обора и по-скоро да обядват. Бил каза, че няма никакъв апетит и не е в състояние да глътне дори една хапка.

— Не скърби, старче — каза Хари, — надеждата не е изгубена съвсем!

— Аз пък мисля, че вече всичко е изгубено! — забеляза Колин.

— Ако непрекъснато меним господарите си, най-после ще намерим и такъв, който ще ни заведе в Мохадор.

— На това ли залагаш надеждата си за нашето спасение? — продума Колин с отчаян глас.

— Спомнете си за брат ми — намеси се и старият моряк. — Досега той е променил доста господари и още се скита из пустинята немил-недраг, още робува, а може би и никога вече няма да се освободи.

— Ще се покоряваме ли на новия си господар? — попита Колин.

— Да! — отговори Хари. — Гърбът ми още не е заздравял от бой. Преди да се подложим на нови мъки, нека се уверим дали упорството ще ни помогне нещо.

За да пътува по-бързо, Райс Мурад купи четири коня за робите. Докато оседлаваха конете, те се помъчиха да узнаят накъде ще ги заведе мавърът, но вместо точен отговор чуха следното:

— Само един Бог знае това. Той иска сляпо да му се покоряват всички хора! Ние не можем да ви кажем къде отиваме!

В момента, когато мавърът и неговият отряд се готвеха да тръгнат, в селото пристигнаха Бо-Музем и скотовъдецът.

Като видяха Бо-Музем, белите роби се затичаха насреща му.

— Попитай го — извика Хари на крумена, — ще ни откупят ли, ще видим ли най-после свободата? Нашата фрегата?

— Тука, тука! — Бил улови африканеца за ръката и му посочи скотовъдеца. — Научи от този къде са брат ми Джим и Терънс!

Круменът не можа да изпълни молбата нито на единия, нито на другия, защото Бо-Музем, като съгледа робите, даде свобода на гнева си:

— Кучета! Лъжци! Да се съберат всички жени и деца, за да гледат как ще отмъстя на кучето християнин, който се осмели да ме излъже!

Но в тази минута другите двама араби му казаха, че белите роби не принадлежат вече на него.

Бо-Музем не би се възпротивил на тази толкова изгодна продажба, ако Хари Блаунт бе останал непродаден. Но като видя, че жертвата се измъква из кръвожадните му ръце, той едва не побесня. Караше се на другарите си, че са продали робите в негово отсъствие, когато те нямат право на това, защото кучетата християни еднакво принадлежат както нему, така и на другите.

В това време се намеси и Мурад, който заповяда на слугите си да обградят робите и веднага да тръгват.