Майн Рид - Борци за свобода

— И на мен самия ми е противна подобна жестокост — каза тексасецът на Керней, — но мисля, че добре съм постъпил, за да избавя света от такова създание.

Керней бе зает със съвсем друго. Той държеше ръката на Луиса в своята, като нежно разговаряше с нея и още по-нежно я целуваше. Наблизо графинята и дон Руперто изглеждаха не по-малко щастливи.

Но не трябваше да се бавят… Хусарите се спуснаха към Сан Анхел и Чапултепек за подкрепа. И наистина скоро в Тлалпам пристигна доста голям отряд. Но той не намери никого във вилата на дон Игнасио, господари, прислуга, екипаж — всичко бе изчезнало.

След месец малък кораб плуваше край брега на Оаксана към река Текояма, вливаща се в Тихия океан до западната граница на този щат.

На височината при самото устие на реката стояха около двадесет души, сред които се виждаха три жени. Това бяха графиня Алмонте, Луиса Валверде и преданата Пепита.

Шестима от мъжете са познати на читателя: дон Игнасио, Крис Рок, Ривас, Хосе и „домакинът“ на мнимия манастир. Останалите бяха въстаници, които сега представляваха само останки от разбития отряд.

Как стана това? През последния, описан от нас ден, изглеждаше, че е настъпило тържеството на нашите борци за свобода. Така би било, ако не се извърши предателство, което попречи на въстанието. Диктаторът, известен за това, можа да изпрати достатъчно войска, която потуши метежа.

Само благодарение на една щастлива случайност министърът и неговите близки се намериха на брега на Тихия океан. Алварес, началникът на въстаниците, съумя да не възбуди подозрение по време на въстанието и обеща да изпрати на бегълците кораб, с който да напуснат страната. Това и чакаха борците, като напрегнато гледаха в далечината. Най-сетне Ривас извика:

— Корабът!

Колко щастливи бяха чакащите, когато корабът доближи брега. След три дни те бяха вече в Панамския залив. Пристигнали в Чаигрес, те се прехвърлиха на друг кораб, който ги отведе далеч от тиранията на мексиканския диктатор.

Дон Игнасио се върна в Ню Орлеънс, той бе отново изгнаник, лишен от имот. Същото бе и с графиня Алмонте.

Обаче те все се надяваха, че скоро ще се измени и тяхното положение.

И не се излъгаха: бунтът бе доведен до своя край. Виковете „Patria y Libertad“ триумфираха и диктаторът бе принуден да избяга зад граница. Разбира се, че нашите познати не останаха безучастни към събитията. Когато борбата свърши, в голямата катедрала на Мексико под звуците на камбаните и органа пред олтара застанаха три двойки, чакащи благословия: дон Руперто Ривас с графиня Алмонте, Флоранс Керней с Луиса Валверде и Хосе с Пепита.

Всички бяха щастливи, а също и свидетелят на венчавките Крис Рок.

© 1992 Ст. Флоров, превод от английски

Thomas Mayne Reid

The Free Lances (A Romance of the Mexican Valley),

Сканиране: Светослав Иванов, 2008

Разпознаване и редакция: crecre, 2008

Публикация

Майн Рид. Мексико, Мексико. (включва „Самотно жилище“ и „Борци за свобода“)

Второ издание

Под общата редакция на Пелин Пелинов

Редактор Мария Арабаджиева

Художник Георги Гаделев

Технически редактор Димитър Матеев

Дадена за набор на 25 VI. 1992 г.

Подписана за печат на 12. VIII. 1992 г.

Печатни коли 13,50. Издателски коли 11,34.

Формат 84×108/32. Техническа поръчка № 21118.

Цена 14,96 лв.

Издание на СД-во „ДЕТЕЛИНА 6“

Печат: Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“

ISBN 954-8043-05-X

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8738]

Последна редакция: 2008-07-19 11:00:43

Кръстът на маркиза (исп) — бел. ред

Приятелко моя (исп.) — бел. ред

Вид шал (исп.) — бел. ред.

Въстание, метеж (исп) — бел ред.

Стой! (исп) — бел. ред.