Майн Рид - Бялата ръкавица

Няколко минути тя остана така — неподвижна като дървото, което я поддържаше.

Шумът от приближаващи стъпки не я стресна.

Тя го чу, но не обърна внимание.

Скръбта й я беше направила безчувствена дори и към срама. Тя не се интересуваше кой може да забележи вълнението й.

Мериън нямаше време за догадки, защото почти в същия миг чу гласа на своята братовчедка Лора, която я зовеше по име.

— Мериън! Къде си! Трябваш ми, братовчедке!

— Тук съм, Лора! — отвърна Мериън със слаб глас, като се мъчеше да изглежда спокойна.

— О! — извика хубавата блондинка и като се провря бързо между храсталаците, застана пред братовчедка си с поруменели бузи и разпъхтени гърди.

— Мили боже, братовчедке! Какво имам да ти разправя! За какво е, мислиш? Отгатни!

— Знаеш, че не ме бива да отгатвам, Лора. Надявам се, че не си загубила любимия си сокол?

— Не, не е чак толкова лошо, макар че загубих нещо.

— Какво?

— Един обожател!

— Ах! — възкликна Мериън тъжно. После, като направи опит да прикрие чувствата си, тя допълни с друг глас: — Надавам се, че Уолтър не е флиртувал с Дороти Дейръл?

— По дяволите Дороти Дейръл!

— Добре — тогава с някоя, от която би го ревнувала с повече право — госпожица Уинифред Уейлънд?

— Не е чак толкова лошо. Друг обожател загубих!

— Охо! Ти признаваш, че си имала и друг? Казала ли си това на Уолтър?

— По дяволите Уолтър! За кого мислиш, че говоря?

— За капитан Скарт може би, когото ти много харесваш. Той ли е обожателят, когото си загубила?

— Дори и толкова лошо не е. Помъчи се пак.

— Значи има или е имало и трети? Ах ти, кокетка такава!

— Не, не съм кокетка. Никога не съм го насърчавала.

— Сигурна съм, че никога.

— Виждала ли си ме да правя това, братовчедке?

— Когато ми кажеш кой е този обожател, когото си загубила, по-лесно ще мога да ти кажа.

— Кой е той ли? Корнет Стъбс, разбира се.

— О! Той ли? А как стана така, че го загуби? Да не е свършил със себе си? Надявам се, че не се е удавил в езерото.

— Не знам, не мога да се закълна. Когато последен път видях грозното му лице, стори ми се, че изглежда като на удавник. Ха! Ха! Ха!

— Моя лекомислена братовчедке — изглежда, че загубата не те тревожи много. Моля ти се, обясни ми сега.

— Мериън! — каза Лора, като хвана братовчедка си за ръката и заговори с по-сериозен тон. — Можеш ли да повярваш, че този нахалник отново ми направи предложение?

— Какво? Второ предложение? Е, тогава не си изгубила, а си намерила обожател.

— Да, второ предложение и този път много по-настоятелно от първото. Представи си — не иска и да чуе за отказ!

— А ти какво му отговори?

— Първият път, както знаеш, му отказах напълно. Този път беше другояче. Бях рязка и възмутена. Говорих му остро и съвсем открито, уверявам те. И въпреки всичко това животно продължаваше да настоява, сякаш от него зависеше да ме накара да кажа „да“! Не можех да се отърва от него и накрая го заплаших, че ще му дръпна ухото. Да, и щях да го сторя, но дойде някой от компанията и ме отърва от неговите настоявания. Нямаше да ме е яд толкова, ако му бях дала някакъв повод — нахален простак такъв! Чудя се как не се е пооблагородил малко, като е постоянно с неговия по-възпитан капитан.

— Ей, че досадно парвеню!

— Каза ли на Уолтър?

— Не, не съм, и ти не му казвай, Мериън. Знаеш, че Уолтър ме ревнува от Стъбс без никакъв повод и може да го предизвика на дуел. За нищо на света не бих желала подобно нещо, макар че ми се ще някой — но не Уолтър — да му даде един урок — такъв, какъвто твоят смел Хенри Холтспър даде на…

— Ах! — възкликна Лора внезапно и млъкна, като видя какво болезнено впечатление направи споменаването на това име. — Прости ми, братовчедке! Съвсем забравих. Тази история със Стъбс заличи всичко от ума ми. О, мила Мериън! Може би не е вярно! Може би има някаква грешка! Дороти Дейръл е достатъчно проклета, за да измисли какво ли не; а колкото до суетния брат на госпожица Уинифред Уейлънд, той има толкова разбито въображение, колкото сестра си, и е лъжлив като братовчедка си. Мила Мериън! Не вярвай! Възможно е да е недоразумение. Въпреки всичко Холтспър може да не е женен, а ако е, дано тогава проклетият злодей…

— Лора! — прекъсна я Мериън решително. — Заповядвам, умолявам те да не казваш нищо от това, което знаеш — Дори и на Уолтър, а най-вече да не говориш за него така, както току-що направи. Дори и да е такъв, какъвто го нарече, ще ми бъде неприятно да чуя пак тия думи.

— Но ако е вярно, сигурно не би го обичала, нали?