Салман Рушди - Сатанински строфи

— Да забавлява кого? — поиска да знае тя. — Между другото, дори сега те пускат в ефира едва след като покрият лицето ти с каучук и ти дадат червена перука. Голяма работа, де лукс, няма що.

— Главното — каза тя, когато се събуди на следващата сутрин, — Салад, скъпи, е, че ти наистина изглеждаш добре, няма съмнение. Кожа като мляко, завърнала се от Англия. Сега, когато Джебраил офейка, можеш да бъдеш следващият поред. Сериозно говоря, приятелю. Те се нуждаят от ново лице. Ела си у дома и би могъл да бъдеш следващият, по-голям от Бачан 68 68 Амитаб Бачан — мегазвезда в индийското кино през 70-те години. , по-голям от Фаришта. Твоето лице е толкова забавно, колкото техните.

Когато беше млад, каза й той, всеки период от живота му, всяко аз, което беше опитвал, изглеждало временно успокояващо. Техните несъвършенства нямали значение, защото той можел лесно да замени един момент със следващия, един Саладин с друг. Обаче сега промените започнали да причиняват болка; артериите на възможното започнали да се втвърдяват.

— Не е лесно да ти кажа това, сега съм женен и не само за жена, но и за живот. — Отново изплъзват на акцент. — Наистина дойдох в Бомбай поради една причина и това не беше пиесата. Сега той е в края на седемдесетте и няма да имам още много възможности. Той не беше на представлението; Мохамед трябва да отиде при планината.

Моят баща Ченгиз Чамчауала, собственикът на вълшебна лампа.

— Ченгиз Чамчауала, да не се шегуваш, не мисли, че можеш да ме оставиш: да те чакам — плесна тя с ръце. — Искам да проверя всичко лично от „а“ до „я“.

Неговият баща, прочутият отшелник. Бомбай беше култура на римейка. Неговата архитектура подражаваше на небостъргача, неговото кино безкрайно преоткриваше „Великолепната седморка“ и „Любовна история“, задължавайки всички свои герои да спасят поне едно село от кръвожадни бандити и всички героини да умрат от левкемия поне веднъж в кариерата си, за предпочитане в началото. И милионерите също започнаха да внасят живота си. Невидимостта на Ченгиз беше индийска мечта за крорепати 69 69 Милионер. , развалина в ласвегаския й мезонет; но в края на краищата мечтата не беше фотография и Зейни искаше да види със собствените си очи.

— Той гримасничи, ако не е в добро настроение — предупреди я Саладин. — Никой не вярва, докато не се случи, но е истина. Такива гримаси! Като на готически водоливник. Освен това е прекалено скромен и ще те нарече проститутка, а аз така и така вероятно ще се скарам с него, има го в хороскопа ми.

За какво Саладин Чамча беше дошъл в Индия: за прошка. Това беше работата му в неговия стар роден град. Но дали да даде, или да получи — не можеше да каже.

Учудващи страни в сегашното положение на мистър Ченгиз Чамчауала: с новата си жена Насрийн Втора той живееше по пет дни всяка седмица в ограден с висока ограда имот, по прякор Червената крепост, в района Пали Хил, обичан от филмови звезди; но всеки уикенд се връщаше без жена си в старата си къща на Скендъл Пойнт да прекара своите почивни дни в изгубения свят на миналото, в компанията на Първата и мъртва Насрийн. Нещо повече, говореше се, че втората му жена отказва да стъпи в старата къща.

— Или не й е разрешено — предположи Зейни от задната седалка на лимузината мерцедес с тъмни стъкла, която Ченгиз беше изпратил да вземе сина му. Когато Саладин завърши с изясняването на обстановката, Зейнат Вакил подсвирна с разбиране. — Луудост!

Бизнесът на Чамчауала с торове, торната империя на Ченгиз щеше да бъде разследвана за укриване на данъци и неплащане на вносни мита от правителствена комисия, но Зини не се интересуваше от това.

— Сега — каза тя — ще разбера какъв си всъщност.

Скендъл Пойнт се разпростря пред тях. Саладин почувства миналото да нахлува в него като вълна, удавяйки го, изпълвайки дробовете му със солта на възкресението. Днес аз не съм аз , помисли си той. Сърцето тупти. Животът уврежда живите. Никой от нас не е самият той. Никой от нас не е такъв .

Сега имаше стоманени порти, задействани отвътре с дистанционно управление, които запечатваха ронещата се триумфална арка. Те се отвориха с бавно бръмчене, за да допуснат Саладин в това място на изгубеното време. Когато видя ореха, в който баща му твърдеше, че се съхранява душата му, ръцете му започнаха да треперят. Той се скри зад безпристрастността на фактите.

— В Кашмир — каза той на Зини — рожденото ти дърво е един вид финансова инвестиция. Когато едно дете стане възрастен човек, израсналият орех може да се сравни със застрахователна полица; това е ценно дърво, може да бъде продадено, за да се плати за сватба или старт в живота. Възрастният отсича детството си, за да помогне на своето пораснало аз. Несантименталността е привлекателна, не мислиш ли?