Николай Райнов: Четирима братя

И наистина, по едно време се разнесла мълва, че царската дъщеря била грабната от змей. Царят се разплакал и се чудел какво да прави. Най-после заповядал да обадят по цялото царство, че който сполучи да я отърве, ще стане царски зет. Четиримата братя си рекли: „Ето за нас работа“ — и се приготвили да отидат да отърват царската дъщеря.

— Аз ей сега ще разбера къде е — рекъл звездоброецът и погледнал през тръбата си.

— Ето я, че седи на една скала сред морето, а змеят я пази. Идете и поискайте от царя кораб, па да идем да я отървем.

Царят им дал кораб. Тръгнали братята по морето към скалата. Като наближили, гледат: царкинята седи на един голям камък, а змеят спи, сложил главата си на коленете й.

— Не смея да стрелям — казал войникът, — да не би да убия и царкинята.

— Чакайте, аз ще свърша тая работа — казал крадецът.

И тутакси дебнешком се покачил на скалата, измъкнал царкинята изпод змея, без да усети той, и я донесъл в кораба. Сетне обърнали кораба да се върнат в столицата.

Змеят, като се събудил, видял, че царкинята я няма. Той се разфучал — страх да те обземе. По едно време съгледал кораба всред морето и полетял да го настигне. Но войникът грабнал пушката и като се примерил и изгърмял, змеят се търкулил близо до кораба. Ала преди да умре, чудовището се сгърчило и ударило тъй силно кораба, че го счупило. Братята и царкинята щели да се удавят, ако не бил шивачът. Той се заловил, та зашил кораба дъска по дъска и пак заплували нататък.

Царят, като се научил, че братята си идат заедно с царкинята, излязъл да ги посрещне. Корабът спрял на брега. Царкинята целунала ръка на баща си и му разправила как я избавили от змея. Тогава царят казал на братята:

— Сега един от вас ще ми стане зет. Решете помежду си кой да бъде.

Завързала се препирня между братята кой да стане царски зет. Звездоброецът настоявал:

— Ако аз не бях видял царската дъщеря, вие нищо нямаше да направите; аз трябва да стана царски зет.

— Ами ако аз не бях я измъкнал изпод змея, вие какво щяхте да сторите? — казал крадецът. — На мене се пада да бъда царски зет.

— Ако пък аз не бях убил змея, той всинца ви щеше да глътне — рекъл войникът. — Мое е правото да стана царски зет.

— Я не се препирайте! — казал шивачът. — Ако не бях аз да зашия строшения кораб, всички щяхте да загинете. Ето защо аз трябва да стана царски зет.

Царят слушал, слушал, па казал:

— Виждам, че всеки има право да ми стане зет, но като не можете да вземете дъщеря ми всички, никой няма да я вземе. Затуй като награда ще ви дам по една част от царството си. Тъй най-добре ще ви се отплатя.

И братята се съгласили.

„Вместо да се караме — рекли, — по-добре да вземем наградата, която ни дава царят.“

Дал им царят по една част от царството си и братята заживели с баща си честит живот.

© Николай Райнов

Сканиране, разпознаване и редакция: filthy 2010

Издание:

Николай Райнов. Български приказки

Редактор: Иван Гранитски

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Соня Илиева

Издателство „Захарий Стоянов“, 2005

ISBN 954-739-618-8

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15748]

Последна редакция: 2010-04-03 08:30:00