Николай Райнов - Царски зет

Наскоро след това царският зет отишъл на война — да се бие с друг цар — и оставил кутийката у дома си. Жена му я намерила, но я помислила за проста кутийка.

Един ден минал магьосник, престорен на продавач; той уж продавал дребни работи: игли, конци, копчета, кърпички. Царкинята го спряла да си купи нещо и държала кутийката в ръка. Той, щом я съзрял, познал, че не е проста кутийка, и рекъл:

— Моля ти се, дай ми тази кутийка! Избирай каквото искаш, пари няма да ти взема.

— Вземи я — рекла жената.

И му я дала. Той, като позаминал, близнал кутийката и рекъл:

— Този дворец да се премести в моя двор, там, зад морето!

И веднага дворецът се вдигнал, та се преместил в двора на магьосника. А с него заедно се преместила и жената на царския зет, и майка му. Само животните останали в двора на момъка.

Скоро войната се свършила. Царският зет си дошъл и се отправил за двореца си. Но когато стигнал там, какво да види: няма ни дворец, ни жена, ни майка!

Седнал на двора под едно дърво и се разплакал. Котката и кучето дошли при него и го попитали защо плаче.

— Как да не плача? — рекъл той. — Върнах се от война, гледам: няма нищо — ни дворец, ни жена, ни майка. Па и кутийката я няма. Къде да я търся, и аз не зная.

— Не се грижи, мили стопанино — рекли животните, — ние ще намерим кутийката.

И тръгнали към двореца на магьосника. Вървели, вървели, дошли до морето. Котката се покачила върху кучето и то преплувало, та я пренесло на другия бряг. Стигнали до двореца. Котката се покачила на тавана и почнала да гони мишките. Из една дупка се подал плъх и я попитал защо ги гони.

— Защото вашият стопанин е взел кутийката на царския зет — отвърнала котката.

— Ако е за нея — рекъл плъхът, — моля ти се, почакай: аз ей сега ще я донеса.

Плъхът се промъкнал, грабнал кутийката и я донесъл на котката. Кучето и котката тръгнали да си вървят. Стигнали до морето. Ала котката изтървала кутийката и една риба я налапала. Ами сега?

Като изплували на другия бряг, захванали да я търсят. Търсили, търсили — няма я. По едно време кученцето съгледало на брега мъртва риба. Разкъсали я — кутийката току изскочила! Зарадвали се животните и си тръгнали. А рибата била същата, която лапнала кутийката.

Кучето взело кутийката и я отнесло на царския зет. Щом я взел, той я близнал и арапинът изскочил.

— Какво искаш?

— Скоро да дойде тук дворецът заедно с магьосника, майка ми и жена ми!

Така и станало. Момъкът заповядал да убият магьосника и заживял отново весел и честит живот.

© Николай Райнов

Сканиране, разпознаване и редакция: filthy 2010

Издание:

Николай Райнов. Български приказки

Редактор: Иван Гранитски

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Соня Илиева

Издателство „Захарий Стоянов“, 2005

ISBN 954-739-618-8

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15747]

Последна редакция: 2010-04-03 08:30:00