Дебора Райли - Фалшивият годеник

Но това… Призна пред себе си, макар и с нежелание, че за социалното си фиаско, и тя има донякъде вина. След толкова седмици още не бе успяла да привлече вниманието на нито един уважаван господин. Мъжете, честно казано, я отбягваха, като че ли бе болна от шарка.

— Наистина — съгласи се госпожица Тюли. След това, за щастие, насочи вниманието си към другата страна на дансинга. — О, погледни! Та това е Хелион!

С нервен писък госпожица Феърфакс започна да подскача, за да може да зърне най-известната лондонска личност — господин Колфилд, много красив мъж, който караше да туптят сърцата на всички жени в Лондон.

— Сигурна ли си?

— Трудно е да го сбъркаш с друг, нали? — отвърна госпожица Тюли с пресекващ глас.

— Да — съгласи се госпожица Феърфакс, въздишайки дълбоко. — Кой друг може да бъде толкова красив и елегантен?

— Или толкова пленителен.

— Абсолютно божествен!

— За нещастие, никога не обръща внимание на дебютантките. Ето такъв съпруг искам…

Русата й приятелка я погледна злобно.

— Майка ми казва, че някоя умна жена може да го оплете в мрежите си. В края на краищата е само един мъж, способен да се влюби като всеки друг.

Както се предполагаше, госпожица Тюли сбърчи недоволно вежди. Приятелството нямаше място в голямата битка за търсене на съпруг.

— Предполагам, че се мислиш за толкова интелигентна, че да спечелиш сърцето му? — попита с подигравателен тон.

— Ще видим — каза загадъчно. — Хайде! Той никога няма да се доближи до тези бедни създания, трябва ние да отидем там.

Джейн си достави удоволствие, като им хвърли един предизвикателен поглед, докато се отдалечаваха. Достатъчно неприятно бе да търпи безразличието и отхвърлянето от другите, но да бъде обиждана от две момичета без капка ум в главата й се струваше непоносимо. Беше си спечелила уважението на много бизнесмени, които преди смятаха една жена за неспособна да се грижи за собствените си пари. Не можеше да се примири, че лондонското общество я отхвърляше, само защото не бе достатъчно красива като тези две празноглавки.

Стана. Имаше нужда да се отдалечи от жегата и от присмехулните погледи. Господи! Би дала половината си богатство за възможността да се върне към спокойствието на Съри.

— Няколко седмици извън града няма да бъде толкова ужасно, Бидълс. Със сигурност ще си намериш компания и, разбира се, винаги ще имаш удоволствието да избягваш скучни балове като този. — Господинът, познат като Хелион 1 1 Хелион на колониален английски означава дявол — Б.пр. , се облегна на стената в един ъгъл на претъпканата бална зала.

Имаше няколко версии за придобиването на това име. Възрастните господа бяха убедени, че идва от навика му да скандализира обществото с всевъзможните си палячовщини — бе нарушил спокойствието на един бал в Карлтън Хаус водейки една маймуна, която бързо бе отмъкнала перуката на лорд Осбърн; бе дегизирал любовницата си като мъж и така я бе водил в няколко клуба за джентълмени; бе участвал в някаква долнопробна театрална пиеса, а миналата година се бе появил на сватбата на чичо си облечен в траур.

Дамите на възраст смятаха, че името му идва от навика му да избягва почтените госпожици и явно да предпочита компанията на леки жени и пропаднали вдовици.

Девойките, разбира се, отдаваха прякора му на неговата дяволска хубост. Наистина беше много красив. Косата му блестеше като позлатен сатен и падаше безразборно върху лицето му, сякаш изсечено от ръката на ангел. Имаше широко чело и орлов нос, добре очертани скули, решителна брадичка. Включително и перфектната му фигура изглеждаше като изваяна. А очите му… черни и съблазнителни, бяха очи на прелъстител.

Нищо чудно тогава, че дамите въздишаха замечтано по него, а младите господа се опитваха да имитират маниерите и елегантността му.

Само Хелион знаеше с точност деня, когато придоби аристократичния си прякор. Една дата, останала запечатана в съзнанието му завинаги. Един спомен, който нямаше намерение да разкрива пред никого.

— Скъпи ми приятелю, да не си се побъркал? — промърмори дребният мъж, който го придружаваше. — Знаеш колко ненавиждам провинцията: прекалено чист въздух и кал! По никакъв начин не може да е здравословно за един джентълмен. Да не споменаваме и опасността, която представляват всичките тези мръсни крави, разхождащи се наоколо. Кой знае кога могат да се обърнат и да стъпчат някоя невинна жертва? — потръпна деликатно. — Не, не. Страхувам се, че ми е невъзможно да напусна Лондон в разгара на сезона.