— Осемнадесет градуса е войнишка температура — каза председателят. — А ние стигнахме двадесет.
Гоца Герасков продължи да си спомня, че щом термометърът стигал осемнадесет градуса, те го изнасяли навън, заравяли го в снега и той спадал на нулата. Внасяли го обратно в помещението и пълнели печката с дърва, защото всички обичали топлото. Но докато разпалвали печката, термометърът, „мошеникът му с мошеник“, пак отивал на осемнадесет и те пак го заравяли в снега и пак го внасяли, а той пак отивал нагоре.
— Не можеш да го излъжеш, значи — заключи прислужникът.
— Само при него няма лъжа — каза председателят.
— Няма, другарю председател. Човек може и да те излъже понякога, но термометърът не може да те излъже. Мери си, значи, той, както си знае, и за козата, и за човека, все едно и също си мери. Ето това е то.
Но председателят вече не го слушаше, защото му бе дал гръб, и крачеше енергично към училището, загледан в неговите затворени прозорци.
— Защо не разтворите прозорците? — попита председателят един от учителите. — Двадесет градуса е.
Учителят тъкмо предаваше на децата урока за агрегатните състояния и за това, че от топлината твърдите тела се разширяват. За тази цел той нагряваше една метална топка върху спиртника, а до спиртника стоеше една халка, през която трябваше да се провери дали може да мине топката след разширяването.
Топката не можа да мине.
Учителят разтвори прозорците.
— Ето че дойде и пролетта — каза той на децата.
— Дойде, дойде — каза председателят. — Термометърът отбеляза тази работа още одеве, когато се прибираха козите.
За всеки случай той погледна към егреците. Козите лежаха на сянка и си преживяха спокойно. Козарят бе свалил ногавиците си, за да ги изсуши на слънцето.
Двамата тръгнаха през селото и спряха пред реката. Щеше да бъде добре да минат от другата страна, но нямаше мост. Мостът бе отнесен при топенето на големите снегове. Реката се блъскаше в бреговете, мъкнеше купи сено и събаряше всичко пред себе си.
— Трябва да се коригира тази река — каза председателят. — Трябва да се коригират и бреговете, и дъното. Я виж как се извива, на всеки двадесет метра прави завой. За какво са толкова много завои на една река!
— Стара река, другарю председател — каза Гоца Герасков.
— Зная, че е стара!
— Останала е още от турско време, другарю председател.
После те минаха край черквата и видяха спуснатите й капаци. Клисарят почистваше с едно гребло двора и председателят се подвоуми дали да му каже да разтвори прозорците. Двадесет градуса е, как може със затворени прозорци!
— Светиите сигурно са се изпотили вътре в черквата — каза Гоца Герасков.
Председателят се поколеба и отмина.
Не бе работа на един атеист да проветрява черквата.
Като обиколиха селото, председателят и Гоца Герасков тръгнаха пак към общината. И още отдалече през трептящата мараня видяха термометъра да си виси спокойно под високоговорителя. Гърмеше маршова музика, бе почнало обедното предаване. Председателят се усмихваше и гледаше цветната тръба на живака.
За голяма изненада на председателя и на село Черказки термометърът показваше двадесет и два градуса! Бе ги излъгал, мошеникът!
© 1965 Йордан Радичков
Разпознаване и редакция: Mandor, 2008
Публикация
Йордан Радичков. Свирепо настроение
Разкази. Второ издание
Редактор: Марта Владова
Художник: Петър Добрев
Технически редактор: Ронка Кръстанова
Коректор: Станка Митрополитска
Издателски № 8716. Печатни коли 6,50. Формат 84/108/32
ISBN 954-445-022-х
Издателство „Христо Ботев“, София
Предпечатна подготовка: МИС — ИПК „Родина“
Печат: ДФ Полиграфически комбинат, София
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8236]
Последна редакция: 2008-06-18 23:00:00