Йордан Радичков: Черказката манастирска свинарница

Всичко, разбира се, можеше да вземе много по-трагични размери, ако не бе енергичната намеса на човека с косилото. Но нека по-добре започнем от самото начало.

По това време на деня ковачът на село Черказки запасваше своята кожена престилка и започваше да изковава въздуха. Може би заради това в селото въздухът е винаги кристален, хубав и звънък. Зинка се подпираше на черницата и си бленуваше, загледана към планините. Нейното рошаво петле пляскаше с крила, за да привлече вниманието на кокошките от двора, но те го поглеждаха небрежно, защото бе още съвсем младо петле. Двете момчета с бивола бяха изкарали добитъка на паша край Йончови ханове и чакаха да се издигне слънцето, за да се изкъпят в реката. Макар че никога не бе виждал крокодил, нито истински, нито на картинка, Генко направи един много хубав крокодил от парче восък и го тури в джоба си (той бе голям колкото яйце и също така кръгъл).

По това време на деня отвъд границите на България в един президентски дворец обсъждаха проблема за войната, докато бебето на президента смучеше сладко биберона си; художникът Пикасо рисуваше конни надбягвания на хиподрума; националният бразилски отбор по футбол тренираше финтови удари на игрището, надявайки се с тях да запази почетното място в световното първенство; поради кръглия характер на земята Съединените американски щати спяха; Международният съд в Хага след дълги спорове реши, че Румънската народна република принадлежи на престолонаследника; Фидел Кастро от Куба говореше по телевизията; космонавтът Герман Титов разказваше на журналисти впечатленията си от космоса; Хелеевата комета бродеше из бездните на всемира; тайнствени частици крадяха енергия от циклофазотрона в Дубна и озадачаваха академиците; Парижкият общински съвет решаваше въпроса за боядисването на Айфеловата кула; забулен в мъгли, британският остров съзерцаваше красивия залез на своето могъщество; прочутата фирма „Ролс Ройс“ преустановяваше производството на автомобили; забравен от всички, вулканът Попокатепетъл изгасваше.

Ето колко много бе заето човечеството по това време на деня както в България — нашето мило отечество, — така и извън нейните граници. То не знаеше, че съдбата му е застрашена. Впрочем не за първи път човечеството проявяваше лекомислие.

Но това знаеше само селянинът с косилото, след като изпусна стадото на свинете.

Когато Генко тури восъка в джоба си, го видя да тича с косилото през гората.

— Чичо! Чичо! — извика момчето. — Виж какво направих!

— Но какво е това? — учуди се онзи и започна да мърда челюстите си, сякаш дъвчеше.

— Крокодил — каза момчето.

Селянинът, който също не бе виждал крокодил, каза:

— Хубав е, само че зурлата му е малка!

— Ако я направя голяма, ще стане зъл — каза момчето и тури восъчната топка в джоба си.

— Така си е — каза селянинът. — По свинете зная това… А сега да тичаме, защото станаха страшни работи!

Той се спусна напред, хванал косилото като копие. Момчето се спусна подире му. То не знаеше какво се е случило, но колкото повече наближаваха манастира, толкова по-силно чуваше оттам писъци.

Селянинът знаеше много добре какви са тези писъци. Той разбра, че ще се случи нещастие още щом пусна на свобода свинете. Те бяха измършавели, гладни, настръхнали — прегазиха го и се втурнаха към манастира. Между тях имаше едри и гърбави мъжкари, които ревяха като лъвове, имаше тънки, с високи крака — те цигукаха остро, имаше и няколко късокраки и тромави, които грухтяха гръдно и заканително. Но въпреки различията в породите всички бяха единодушно свирепи и енергични.

Когато излязоха на пътя, момчето видя стадото сред облаци прах. Свинете нахлуха като кърджалии в двора, завзеха храма с лекота, защото не срещнаха никаква съпротива, и тутакси излетяха навън — в храма не намериха нищо за ядене. А в двора вече тичаха, развявайки бради, калугерите. Те ръкомахаха и викаха, надявайки се да изплашат прасетата, но животните се държаха храбро. Втурнаха се вкупом към готварницата, гъделичкани от нейния мирис. Там вече стоеше готвачът с голямата дървена лъжица. На момчето с крокодила се стори, че свинете няма да посмеят да пристъпят пред тази лъжица, огромна като боздуган.

Но то се излъга. Отчаянието е майка на храбростта, а свинете бяха повече от отчаяни — те бяха гладни. Само в един миг прекатуриха готвача, стъпкаха го и започнаха да обръщат казаните. Медните съдове кънтяха като камбаните на второто пришествие. Заедно с това се чу и ужасен писък: върху печката имаше горещи ястия и някои се бяха попарили. Онези, които се бяха домогнали до по-хладните яденета, тъпчеха стомасите си с приятно гърдене.