Робърт Шекли: Доктор Зомби и малките му космати приятелчета

Въпреки екстремността на тази мярка за човечеството тя ще има и положителен ефект. Никой вече няма да мисли за водородни бомби, биологическа война, дефолиация, замърсяване на околната среда, оранжериен ефект и други подобни. Само за миг тези проблеми ще станат… средновековни. Човекът ще се върне към живота в природата. Той пак ще си е уникален, разумен и хищен, но ще бъде вече обект на известни ограничения и равновесие, които досега е избягвал.

Най-любимото му завоевание — свободата, ще си остане. Той пак ще бъде свободен да убива. Но просто ще е загубил възможността си да унищожава.

Пневмонията е един велик уравнител на надеждите. Тя уби моите същества. Вчера последното от тях повдигна главата си и ме погледна. Големите му бледи очи бяха замъглени. То вдигна лапа, протегна нокти и леко ме одраска по ръката.

Тогава заплаках, защото знаех, че бедното ми зверче го направи само, за да ми достави удоволствие, знаейки колко много желаех то да бъде жестоко, неумолимо, бич за човечеството.

Усилието бе твърде голямо за него. Тези прекрасни очи се затвориха. То умря, почти без да помръдне.

Пневмонията всъщност не е единственото обяснение. Освен това те просто нямаха желание за живот. Откакто човекът завладя земята, немного от останалите видове имат желание за живот. Поробените ракуни още играят из проскубаните гори на Адирондайк, а поробените лъвове душат канчета от бира в парка „Крюгер“. Те и всички останали съществуват, само защото ние ги търпим като заселници по нашите земи. И те го знаят.

При тези обстоятелства не можете да очаквате голямо желание за живот и дух сред нечовеците. Духът е привилегия на победителите.

Смъртта на последния ми звяр предопределя и моя край. Твърде съм изморен и обезсърчен, за да започна отначало. Съжалявам, че излъгах човечеството. Съжалявам, че излъгах лъвовете, щраусите, тигрите, китовете и останалите видове, заплашени с унищожение. Но най-вече съжалявам, че излъгах врабците, враните, плъховете и хиените — вредителите на земята, които съществуват само, за да бъдат унищожавани от човека. Винаги искрено съм симпатизирал на онеправданите, изоставени или безполезни същества, в чиято категория включвам и себе си.

Да не би да са вредни, само защото не служат на човека? Нямат ли всички форми и същества право на живот? Пълно право без ограничения? Трябва ли всички живи същества да служат само на едно и ако не, да бъдат унищожавани?

Сигурно и други хора чувстват това, което чувствам аз. Моля ги да подемат борбата, да се противопоставят на себеподобните си, както биха се противопоставили на огнена стихия.

Тези записки са написани именно за тези хипотетични хора.

Колкото до мен, не преди много време Гарсия и един друг офицер дойдоха в апартамента ми на „рутинна“ санитарна проверка. Те откриха телата на няколко от моите хибридни същества, които още не бях имал възможността да унищожа. Бях арестуван и обвинен в жестоко отношение към животните и в упражняване нелегално на месарски занаят без разрешително.

Ще се призная за виновен в тези обвинения. Въпреки че са неправилни, аз ги смятам за неопровержимо верни в основни линии.

© 1971 Робърт Шекли

© 1997 Рени Димитрова, превод от английски

Robert Sheckley

Doctor Zombie and His Little Furry Friends, 1971

Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2008

Редакция: Cliff Burton, 2008

Издание:

„Мириам“ ЕООД, София, 1997

ISBN: 954-9513-07-6 (т.4)

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9003]

Последна редакция: 2008-08-28 07:00:00