Елън Шрайбер - Танц с вампир

По този начин обаче не си го бях представяла — повратният момент в живота ми да бъде като изненада, на която дори няма да мога да виждам какво се случва.

Като че ли той знаеше точно какво си мислех — всяка моя мисъл преминаваше през ръката му. Кръвта ми кипна. Главата ми започна да се върти и ми се зави свят.

— Александър — нараняваш шията ми.

— Аз не те докосвам по шията — чух го да казва от разстояние. Опитвам се да си намеря раницата.

Аз ахнах. Като че ли времето спря.

Ако Александър не ме докосваше по шията, тогава кой го правеше?

Замаяният ми мозък се върна в реалността.

— Махни се! — извиках. — Остави ме!

Мятах ръце и крака удряйки нещо или някого. Чух как някой се препъна, а след това глухо тупна.

— Александър — извиках. — Не сме сами!

Кой знае кой още се спотайваше в пещерата с нас. Може би на шега Тревър ни беше проследил. Или по лошо група малолетни или скитници обитаваха пещерата. Как биха могли един вампир и смъртната му приятелка да победят банда разярени злодеи или малолетни престъпници, които защитават територията си?

Умът и сърцето ми препускаха стремглаво. Едва успявах да си поема дъх.

— Александър — къде си? Не виждам нищо! — Продължих да се размахвам наоколо, но уцелвах само въздуха.

Точно тогава видях отблясък от светлина. Александър стоеше пред мен, а косата му беше разрошена от махнатата превръзка, с фенерчето в едната ръка и пояса в другата. Изтичах до него и се скрих зад гърба му. Грабнах фенерчето, за да го използвам колкото като оръжие толкова и като източник на светлина.

Сърцето ми продължи така да блъска сякаш иска да изскочи от гърдите ми. Осветих със светлината наоколо. Не видях никого. Бяхме сами.

Чух шум от плясък на криле. Александър посочи нагоре. Насочих светлината към един единствен прилеп, който висеше над мен, а зелените му очи пронизваха душата ми.

— Александър…

Внезапно прилепът литна към входа на пещерата.

Внимателно тичайки по хлъзгавия скалист под, гаджето ми и аз хукнахме през пещерата след крилатата твар.

Докато стигнем до отвора, прилепа беше изчезнал.

На земята точно до входа на пещерата нещо блестеше на лунната светлина. Александър вдигна блестящия предмет с бледата си ръка.

Беше един празен амулет.

На следващата сутрин, преди първият звънец да бие, с Беки бяхме в главния офис. Аз седях със скръстени крака на стола на секретаря, държейки една стиропорена чашка с java 3 3 Java — кафе произвеждащо се на остров Джава (Java). В Америка терминът „Java“ е просто жаргон за кафето въобще. Индонезийската фраза Kopi Jawa се свързва не само с оригинално кафе, но и се отличава от другите форми на тази напитка със силно, черно и много сладко кафе, със смлени зърна в нея. — Б.пр. , докато Беки с желание копираше валентинки за бала.

Моята преди супер тиха и незабележима най-добра приятелка сега бе избрана от Комитета По Декорацията да си губи свободното време като доброволец. По някаква причина, беше решила да губи и моето време.

— Трябват ни поне още сто — каза тя, като извади купчина от розови сърца, от чекмеджето на копирната машина, преди то да се е препълнило, и ми ги връчи.

— Сто? — простенах.

— И след това ще трябва да ги изрежем.

— Това е първият път, в който с нетърпение чакам звънеца да бие — казах, поглеждайки нагоре към учудващо мудния часовник в офиса.

Всеки проблясък от копирната машина, беше като светкавица, поразяваща вече и без това болящата ме глава.

— Защо си толкова уморена? — попита Беки. — Да не би с Александър да сте стояли до късно, при условие, че днес е учебен ден?

Не можех да разкрия дори на най-добрата си приятелка истинската причина за умората ми. Не бе защото с Александър бяхме прекарали романтична вечер до късно, бе по-скоро защото се бях въртяла цяла нощ в леглото, мислейки за мъчителните събития в пещерата.

Бях раздвоена. Първо, наистина ли непознатата ръка на врата ми бе тази на Валентин? Още не бях сигурна, кой, или какво беше в пещерата с нас. И ако наистина е бил брата на Джагър, значи съм била просто на косъм от това да бъда нападната от вампир. И второ, когато мислех, че собственото ми гадже вампир е този, който ще ме ухапе, вместо да реагирам така, както си го бях представяла аз се паникьосах. Явно не бях толкова готова, колкото си мислех, че съм.

Така или иначе, изненадата на Александър и романтичната антрактна вечер на свещи в пещерата беше провалена.