Уошингтън Ървинг: Пътуването

С напредването на нощта тези dramatis personnae 17 17 Действуващи лица (лат.) — Б.пр. се увеличаваха. Бавно влезе едър мъж на около шестдесет години, със здраво телосложение и поведе разговор с нашата домакиня. Беше с обикновено андалуско облекло, дълга сабя подмишница, големи мустаци и в целия му вид имаше нещо високомерно и надуто. Изглежда, всички се отнасяха към него с голяма почтителност.

Нашият Санчо ни подшушна, че това е дон Вентура Родригес, най-големият герой на Лоха, прочут със своята храброст и сила. По време на френското нашествие изненадал шестима заспали кавалеристи. Първо им взел конете, а после ги нападнал със сабята си. Няколко убил, а останалите пленил. За този подвиг кралят му отпуснал по една песета дневно (една пета от дуро или долар) и го удостоил с титлата „дон“.

Беше ми забавно да слушам високопарния му език и да го гледам как се перчи. Очевидно той беше истински андалусец — смел, но едновременно с това склонен към самохвалство. Сабята беше винаги в ръката му или подмишницата. Винаги я носеше със себе си така, както дете носи куклата си, наричаше я своята света Тереса и казваше, че когато я изтегли, „tiembla la tierra!“ — земята трепери.

Стоях до късно да слушам разговорите на тази пъстра група хора, които общуваха с непринудеността в една испанска posada. Чухме песни за контрабандисти, истории за разбойници, за подвизите на guerrillas 18 18 В случая — разбойническа шайка (исп.) — Б.пр. и мавритански легенди. Последните разказа нашата хубава домакиня, която описа съвсем поетично infiernos, или дяволските квартали на Лоха — тъмни пещери, където подземните потоци и водопади издават тайнствени звуци. Обикновените хора разправят, че там имало зазидани секачи на пари още от времето на маврите и че там мавританските крале криели своите съкровища.

Ако това е целта на този разказ, можех да изпъстря страниците му със случки и картини от нашите странствувания, но повече ме привличаха други теми. Като пътувахме по този начин, най-сетне се измъкнахме из планините и навлязохме в красивата vega 19 19 Плодородна долина (исп.) — Б.пр. на Гранада. Тук, на брега на малка рекичка, спряхме да похапнем в една маслинова гора. В далечината се виждаше старата мавританска столица, оживена от червеникавокафявите кули на Алхамбра, а високо горе над нея блестяха като сребро заснежените върхове на Сиера Невада. Денят беше безоблачен, а студеният планински ветрец правеше горещината по-поносима. След като хапнахме, постлахме пелерините си и направихме нашата последна сиеста, унасяни от жуженето на пчелите по цветовете и песните на гривяците от близките маслинови дървета. Когато знойните часове отминаха, поехме отново на път и след като преминахме през алоеви плетища, индиански смокини и множество градини, към залез слънце стигнахме до портата на Гранада.

За пътешественика, който обича историята и поезията, дворецът Алхамбра в Гранада е на такава почит, както Кааба или свещената Мека за всички истински мюсюлмански пилигрими. Толкова легенди, истории, истински или измислени, толкова песни и романси, испански и арабски, за любов, война и рицарство са свързани с това романтично място! Ето защо читателят може да разбере нашия възторг, когато скоро след пристигането ни в Гранада губернаторът на Алхамбра ни позволи да се настаним в свободните покои на мавританския дворец. Не след дълго спътникът ми беше повикан по служба, но аз останах там няколко месеца, омагьосан от този старинен, вълшебен замък. Последвалите записки са резултат от този чудесен период, когато се чувствувах като омагьосан. Ако те могат да придадат на въображението на читателя частица от магическото очарование на това място, той няма да съжалява, че е поскитал известно време с мене из легендарните зали на Алхамбра.

© 1984 Мария Райчева, превод от английски

© 1984 Дидид Бурилкова, превод от английски

Washington Irving

The Journey, 1832

Сканиране и разпознаване: Борис Борисов, 2009

Редакция: NomaD, 2009

Издание:

Уошингтън Ървинг. Къщата с призраците. Новела и легенди

Второ издание

Издателство „Отечество“, София, 1984

Съставител и редактор: Огняна Иванова

Художник: Светлана Йосифова

Художествен редактор: Венелин Вълканов

Технически редактор: Методи Андреев

Коректор: Мая Лъжева

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12201]

Последна редакция: 2009-06-19 21:20:00