Уошингтън Ървинг: Комендантът на крепостта и нотариусът

Когато приближили градските порти, ефрейторът поставил флага на Алхамбра върху товара и като изпънал тялото си в идеален перпендикуляр, продължил с вперен напред поглед, но нащрек като пес, пресичащ враждебна територия и готов всеки миг да изръмжи или да захапе.

— Кой минава там? — извикал часовоят.

— Войник от Алхамбра — отвърнал ефрейторът, без да обръща глава.

— Какво карате?

— Провизии за гарнизона.

— Минавай.

Ефрейторът продължил право напред, следван от конвоя, но не се бил отдалечил много, когато от будката изхвърчал цял отряд митничари.

— Хей ги! — извикал най-главният. — Мулетарю, спри и отвори пакетите.

Ефрейторът се извърнал и заел отбранителна позиция.

— Уважавайте знамето на Алхамбра — казал той. — Тези неща са за коменданта.

— Да вървят по дяволите и комендантът, и неговият флаг. Мулетарю, спри, казвам ти.

— Ако спреш конвоя, ще заплатиш с живота си! — извикал ефрейторът и заредил мускета си. — Мулетарю, продължавай.

Мулетарят шибнал силно животното, митничарят се хвърлил напред и сграбчил оглавника, при което ефрейторът насочил пушката си и го застрелял на място.

На улицата веднага настанала суматоха. Заловили стария ефрейтор и го обсипали с най-разнообразни ритници, удари и шамари, които обикновено се раздават от тълпата в Испания съвсем импровизирано, като предвкусване на следващите законни наказания. После го оковали в железа и го откарали в градския затвор, а на другарите му разрешили да продължат пътя си към Алхамбра, след като добре преровили целия товар.

Когато старият комендант чул за обидата, нанесена на флага му, и за задържането на ефрейтора, побеснял от гняв. Известно време вилнял из мавританските зали, фучал по бастионите и погледът му сипел огън и жупел върху двореца на управителя. След като първият пристъп на ярост му попреминал, изпратил искане да му предадат ефрейтора, тъй като единствено той имал право да съди деянията на подчинените си. Управителят, подпомогнат от перото на доволния escribano, изпратил подробен отговор, в който посочвал, че след като престъплението е извършено в пределите на градските стени и срещу един от неговите служители, случаят е от негова компетентност. Комендантът повторил искането си. Следващият отговор на управителя бил още по-дълъг шедьовър на правната находчивост. Комендантът все повече се разгорещявал и ставал все по-безапелационен в исканията си, управителят — все по-словоохотлив и спокоен в отговорите си, докато накрая лъвското сърце на стария войник не издържало и той изревал от ярост, че така са го оплели в мрежата на правните противоречия.

Докато коварният escribano се забавлявал за сметка на коменданта, той водел и делото срещу ефрейтора, заключен в тясната затворническа килия, с едно единствено обковано с решетки прозорче, зад чиито железа можел само да показва лицето си и да приема утешенията на приятелите си.

Планината от писмени свидетелски показания, прилежно събирана според испанските правни норми на неуморния escribano, старателно се трупала; накрая ефрейторът бил напълно смазан под нея. Обвинили го в убийство и го осъдили на обесване.

Напразно комендантът изпращал оплаквания и сипел заплахи от Алхамбра. Фаталният ден наближавал и ефрейторът бил откаран en capilla, това ще рече, в затворническия параклис, където винаги отвеждали подсъдимите в деня преди екзекуцията, за да могат да размислят за наближаващия край и да се покаят за греховете си.

Виждайки, че нещата са стигнали до крайност, старият комендант решил лично да се заеме с работата. За целта наредил да приготвят величествената му карета и заобиколен от охраната си, изтрополил надолу по улицата и влязъл в града. Спрял пред къщата на коварния escribano и го повикал да излезе.

Очите на стария комендант просветнали като въглени, когато видял как ликуващият пазител на закона се приближава към него, самодоволно ухилен.

— Нима е вярно това, което чувам — извикал той, — че се каните да екзекутирате един от моите войници?

— Всичко е според закона и най-строгите правни норми — отвърнал самоувереният escribano, като хихикал и потривал ръце, — мога да покажа на ваше превъзходителство писмените свидетелски показания по делото.

— Донеси ги тук — казал комендантът.

Нотариусът се втурнал към кантората си, доволен, че му се отдава нова възможност да демонстрира своята изобретателност пред твърдоглавия ветеран.

Върнал се с чанта, пълна с книжа, и с професионална словоохотливост започнал да чете дълго обвинение. Междувременно се била насъбрала тълпа и всички слушали с протегнати вратове и зяпнали уста.