Уошингтън Ървинг - Легенда за арабския астролог

— Мой господар! — повторил като ехо астрологът. — Мой крал! Владетелят на една къртичина предявява господството си над този, който притежава талисманите на Соломон! Сбогом, Абен Хабуз! Управлявай нищожното си кралство и се опивай от своя рай на глупци, а що се отнася до мен, аз, философът, ще се оттегля и ще ти се надсмивам!

И като казал това, той хванал юздата на коня, ударил с тоягата си по земята и потънал с готската принцеса през средата на укреплението. Земята се затворила над тях и не останала никаква следа от дупката, през която се спуснали.

Абен Хабуз онемял от удивление. След като се съвзел, той наредил на хиляда роби да започнат да копаят с кирки и лопати на мястото, където изчезнал астрологът. Те дълго копали, но напразно: каменният хълм не се поддавал на техните сечива, а когато изкопавали малко по-дълбоко, пръстта се свличала обратно, колкото и бързо да я изхвърляли. Абен Хабуз търсел входа на пещерата в подножието на хълма, който водел до подземният дворец на астролога, но и той бил изчезнал. Там, където някога се намирал входът, сега се издигала плътна вековна скала. След изчезването на Ибрахим ибн Абу Аюб от талисманите му вече нямало никаква полза. Бронзовият конник останал неподвижен с лице към хълма, а копието му сочело мястото, където потънал астрологът, като че ли там все още се спотайвал най-смъртният враг на Абен Хабуз.

От време на време от недрата на хълма слабо се чувала музика и женски глас, който припявал, а веднъж един селянин съобщил на краля, че предната нощ намерил процеп в скалата. Промъкнал се през него и стигнал до място, откъдето видял подземната зала. Там на великолепен диван дремел астрологът и се поклащал в такт с музиката от сребърната лира на принцесата, която, изглежда, имала над него магическа власт.

Абен Хабуз търсил пукнатината в скалата, но тя отново се била запълнила. Той подновил предишните си опити да измъкне от земята своя съперник, но всичко било напразно. Магията на ръката и ключа били твърде силни, за да им се противопостави човешка сила, а що се отнася до планината, мястото на обещания дворец и на градините останало гола пустош; прехваленият рай или бил скрит от погледа чрез магия, или бил просто измислица на астролога. Хората великодушно предпочели второто предположение, като някои започнали да наричат мястото „Глупостта на краля“, а други — „Раят на глупака“.

За още по-голямо огорчение на Абен Хабуз съседите му, които той предизвиквал, дразнел и убивал спокойно, докато бил господар на вълшебния конник, като разбрали, че вече не го пази магическо заклинание, навлезли в земите му отвсякъде и най-миролюбивият монарх прекарал остатъка от дните си в постоянни вълнения.

Най-сетне Абен Хабуз умрял и го погребали. Оттогава са се изтърколили векове. На паметната планина била построена Алхамбра и в известна степен тя притежава вълшебната красота на иремските градини. Омагьосаната врата все още съществува непокътната, пазена несъмнено от загадъчната ръка и от ключа, и сега се нарича Портата на справедливостта — величествения вход към крепостта. Говори се, че под тази порта старият астролог все още се поклаща на дивана си в подземната зала, унесен от сребърната лира на принцесата.

В летните нощи старите изнемощели стражи, които пазят портата, дочуват от време на време мелодии и като се поддават на упойващата им сила, задремват кротко на поста си. Нещо повече — над мястото цари такава сънливост, че дори тези, които са на стража денем, се поклащат на каменните скамейки в кулата или заспиват под близките дървета, така че всъщност това е най-сънливият военен пост в целия християнски свят. Според древните легенди всичко това ще се запази през вековете. Принцесата ще остане в плен на астролога, а той — в нейна власт, унесен в магически сън до края на света, освен ако загадъчната ръка не грабне предопределения ключ и не унищожи заклинанието над омагьосаната планина.

© 1984 Мария Райчева, превод от английски

© 1984 Дидид Бурилкова, превод от английски

Washington Irving

Legend of the Arabian Astrologer, 1832

Сканиране и разпознаване: Борис Борисов, 2009

Редакция: NomaD, 2009

Издание:

Уошингтън Ървинг. Къщата с призраците. Новела и легенди

Второ издание

Издателство „Отечество“, София, 1984

Съставител и редактор: Огняна Иванова

Художник: Светлана Йосифова

Художествен редактор: Венелин Вълканов

Технически редактор: Методи Андреев