Харлан Елисън - Чуждо вино

Многокракият консул поздрави завърналия се.

Той се обърна и видя над главата си яркозеленото небе.

— Добро завръщане, Плидо — рече консулът.

Изглеждаше тъжен. Плидо, който на далечната планета се казваше Уилис Коу, се изправи и се огледа. Бе у дома.

Но не можеше да се наслаждава мълчаливо.

— Консуле, кажете ми… Какво толкова ужасно съм сторил?

— Ужасно ли?! — Консулът беше изумен. — Ние се прекланяме пред вас, ваша милост. Вашето име е увенчано с ореол и повече слава от всички други. — В думите му се долови огромно уважение.

— Тогава защо ме изпратихте да живея в страдания на друга планета? Защо ме осъдихте на каторга?

— Не, ваша милост, не. Страданието е това, което ние изпитваме. Мъченията са всичко, което ние знаем. Само малцина от уважаваните и почитаните раси в галактиката биват изпращани в онзи свят. Животът там е рай в сравнение с всички останали светове. Вие просто още не сте се ориентирали… Ще дойдете на себе си и ще разберете.

И Плидо, който в по-хубавата част от своя почти безкраен, изпълнен със страдания живот се казваше Уилис Коу, си спомни.

Мина време и той осъзна вечната печал, в която бе роден.

Осъзна, че бяха му дали най-високата награда в галактиката — да изкара няколко великолепни години в свят, в който болката е нищо в сравнение с другите светове.

И той си спомни дъжда и съня, и пясъка под краката, и океана, който пее вечерната си песен. И нощта, когато намрази Земята.

И сега често сънува приятни картин за живота на Уилис Коу на планетата на радостта.

© 1978 Харлан Елисън

Harlan Ellison

Strange Wine, 1978

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/325]

Последна редакция: 2006-08-10 20:37:46