Варлам Шаламов - „Затворническата дажба“

Една от най-популярните и най-жестоки легенди на престъпния свят е легендата за „затворническата дажба“.

Заедно с измишльотината за „крадеца-джентълмен“, това е другата рекламна легенда, фасадата на апашкия морал.

В нея става дума за това, че официалната затворническа дажба — храната, която получава затворникът — е „свещена и неприкосновена“ и нито един крадец няма право да посяга на този източник на съществуване. Който стори това, става прокълнат за вечни времена. Независимо какъв е: прочут апаш или някое „апашорче“, млад крадец.

Например хлябът от дажбата може спокойно да се държи в шкафчето, ако в килията има такова, или под възглавницата, ако няма шкафчета или рафтове.

Смята се за позорно, за недостойно да се краде този хляб.

От „балъците“ може да бъдат изземвани само колетите — независимо дали съдържат дрехи или храна, — забраната не се разпространява върху тях.

И макар на всеки да беше ясно, че неприкосновеността на дажбата се гарантира от самия затворнически режим, а не от благоволението на апашите, въпреки това малцина се съмняваха в благородството на криминалните.

Та нали администрацията не е в състояние да спаси колетите ни от ръцете на крадците. Значи ако не са апашите…

Администрацията наистина не бранеше колетите на арестантите. Килийната етика изисква затворникът да поделя съдържанието на колета с другарите си. Апашите се явяват именно като открити, опасни претенденти за колета, уж „другари“ на затворника. Далновидните и опитни балъци веднага им поднасят половината от съдържанието на колета. Никой от криминалните не се интересува от материалното положение на арестувания балък. За тях балъкът — независимо дали в затвора, или на свобода — представлява законна плячка, а „колетите“ му, „парцалите“ — боен трофей на апашите.

Понякога колетите или дрехите се изпросват: „Дай ни ги и ще можеш да разчиташ на нас.“ И балъкът, който е живял на свобода два пъти по-беден от апаша в затвора, му дава и последното, което му е изпратила жена му.

Че как иначе! Така е прието в затвора! Затова пък се слави с добро име и лично Сенка Пъпа му обещава своето покровителство, дори го черпи с цигара от пачката, която е сложена в колета от жена му.

Да бъде съблечен, да бъде ограбен някой балък-затворник е задача номер едно за крадците, тяхното любимо развлечение. Това се прави от сукалчетата, от палавата младеж… По-възрастните се излежават на най-хубавите места в килията, до прозореца, и наблюдават хода на операцията, готови да се намесят веднага, ако балъкът вземе да се инати.

Разбира се, човек може да се развика, да извика часовите, коменданта, но каква полза от това? Най-много да те пребият през нощта. А ти предстои дълъг път — може и да ти теглят ножа. Да върви по дяволите този колет.

— Затова пък — казва апашът, като потупва по рамото някой балък и хълца от преяждане, — затова пък затворническата ти дажба е непокътната. Нея, братле, никой…

Младият апаш понякога не може да разбере защо не бива да се докосва затворническата дажба хляб, ако собственикът й се е наял с бели домашни хлебчета от колета. Собственикът на хлебчетата също не разбира това. И на единия, и на другия опитните апаши обясняват, че такъв е законът на затворническия живот.

Да не дава Господ някой наивен гладен селянин, комуто през първите дни в затвора храната не достига, да помоли съседа си апаш да му отчупи парченце от съхнещата на рафтчето затворническа дажба. Каква бляскава лекция ще му прочете апашът за светостта на затворническата дажба…

В затворите, в които имаше малко колети и малко нови балъци, понятието „затворническа дажба“ се ограничаваше с дажбата хляб, а останалото — чорбите, кашите, буламачите, — колкото и бедно като асортимент, не беше неприкосновено. Апашите винаги се стремят да ръководят раздаването на храната. Това мъдро правило струва скъпо на останалите обитатели на килията. Освен дажбата хляб им сипват водица от чорбата и, кой знае защо, порциите на второто стават много малки. Няколко месеца живот съвместно с пазителя на затворническата дажба оказват явно отрицателно влияние върху „изхранването“ на арестанта, казано на официален език.

Всичко това става още преди лагера, говорим за режима в следствения затвор.

В трудово-поправителните лагери, когато всички работят тежък физически труд, въпросът за затворническата дажба става въпрос на живот и смърт.