Тук няма излишен къшей хляб, тук всички са гладни и вършат тежка работа.
Кражбата на тази дажба тук означава престъпление, бавно убийство.
Неработещите апаши, сложили ръка на готвачите в кухнята, взимат оттам по-голямата част от мазнините, захарта, чая, месото, когато го има (ето защо всички „прости хорица“ от лагерите предпочитат рибата пред месото; теглото им е едно и също, а месото бездруго ще им го откраднат). Освен апашите готвачът трябва да храни обслужващия персонал на лагера, бригадирите, лекарите, дори надзирателите, които дежурят на портала. И готвачът ги храни — апашите просто го заплашват, че ще го убият, а лагерните шефове-затворници (на езика на апашите ги наричат „тарикати“) могат всеки момент да се заядат, да отстранят готвача от заеманата длъжност и той ще трябва да слезе „в забоя“, което е нещо страшно за един готвач, пък и не само за него.
Тези вземания се правят за сметка на огромната армия редови „работяги“. От „научнообоснованата норма“ те получават само малка част, бедна откъм мазнини и витамини. Възрастните хора плачат, когато получават рядка чорба — гъстото отдавна е занесено на разните Сенечки и Колечки.
За да осигури поне минимален ред, началството трябва не само да е порядъчно, но и да има нечовешка, несекваща енергия за борба с разхитителите на храната — на първо място с апашите.
Така изглежда затворническата дажба в лагера. Тук вече никой не мисли за рекламните декларации на апашите. Хлябът става хляб без никакви условности и символика. Става основен начин да се запази живота. Тежко на оногова, който, надмогнал себе си, остави късче от дажбата си за през нощта, за да може да се събуди и до болка в ушите да усети вкуса на хляба в изсушената си от скорбута уста.
Този хляб ще му го откраднат, просто ще му го изтръгнат от ръцете, ще му го отнемат — младите, гладни апаши, които всяка нощ правят обиски… Раздаденият хляб трябва да бъде изяден веднага — такава е практиката в много златни мини, където „апашорите“ са повече от другаде, където тези благородни рицари са гладни и макар да не работят, искат да ядат.
Невъзможно е веднага да бъдат изгълтани петстотин или шестстотин грама хляб. За съжаление, храносмилателната система на човека се различава от тази на питона или на чайката. Хранопроводът на човек е прекалено тесен, не можеш натика в него половинкилограмов къшей хляб, при това с кора. Трябва да го натрошиш, да го сдъвчеш — губи се ценно време. Апашите изтръгват остатъците от хляба направо от ръцете на по-бавните „работяги“, разтварят пръстите им, бият…
В магаданския етапен затвор навремето „работягата“ получаваше цялата си дневна дажба хляб, охраняван от четирима автоматчици, които държаха на прилично разстояние тълпата гладни апаши. „Работягата“, получил хляба, на часа започваше да дъвче, да дъвче и в крайна сметка благополучно го изгълтваше — слава Богу, нямаше случаи апашите да разпорят нечий корем, за да извадят хляба.
Но навсякъде имаше друго.
За работата си затворниците получават пари — не много, няколко десетарки (онези, които преизпълняват плана), но все пак получават. Който не изпълнява нормата, не получава нищо. За тези пари „работягата“ може да си купи в лагерната лавка хляб, понякога масло — с една дума, някак да подобри храната си. Не всички бригади получават пари, но някои получават. В мините, където има апаши, това заплащане е фиктивно — апашите отнемат парите от останалите, облагат „работягите“ с „данък“. За забавяне на плащането — нож в ребрата. Тези отчисления се правят години наред. Всички знаят за това откровено изнудване. Впрочем, ако това не се прави от апашите, отчисленията се събират в полза на бригадирите, нормировчиците, нарядчиците…
Ето какво е истинското житейско съдържание на понятието „затворническа дажба“.
© Варлам Шаламов
© 1994 Александър Талаков, превод от руски
Варлам Шаламов
Тюремная пайка,
Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2010
Издание:
Варлам Шаламов. Колимски разкази
Първо издание
Съставителство: Александър Талаков
Превод: Александър Талаков
Редактор: Иван Дойчинов
Технически редактор: Любица Златарева
Коректор: Красимира Петрова
ISBN 954-411-015-I (том I)
ISBN 954-411-016-X (том II)
Издателство „Факел“, София, 1994
Варлам Шаламов. Колымские рассказы, Изд. „Молодая гвардия“, М. 1989
Варлам Шаламов. Левый берег, Изд. „Современник“, М. 1989
Читать дальше