Варлам Шаламов - Рива-Рочи

Нови бурни събития отместиха настрана драмата на хипертоника и чудесата на въшкобойката.

Дойде амнистията, влязла в историята като амнистията на Берия. Нейният текст беше публикуван в Магадан и изпратен по всички глухи кътчета на Колима, за да може благодарното лагерно човечество да чувства, да се радва и да цени, да се кланя и да благодари. На амнистия подлежаха всички затворници, където и да се намираха, и им се възстановяваха всички права.

Освобождаваше се целия член петдесет и осем — всичките му алинеи, части и параграфи — всички до последния, с възстановяване на всички права — но с присъда до пет години.

По петдесет и осми се даваха пет години само в зората на мъгливата младост на трийсет и седма година. Тези хора или бяха умрели, или бяха освободени, или бяха получили допълнителна присъда.

Присъдите, които Гаранин даваше на криминалните — той ги съдеше за саботаж по член петдесет и осем, алинея четиринайсет, — се отменяха и апашите се освобождаваха. Цяла поредица битови членове получаваха съкращение, значи, съкращение получаваха осъдените по член сто деветдесет и две.

Тази амнистия не засягаше затворниците по член петдесет и осем, които имаха втора съдимост, тя засягаше само престъпниците-рецидивисти. Това беше типичен сталински „блъф“.

Нито един човек не можеше да излезе извън пределите на лагера, ако не беше осъден по-рано по член петдесет и осем. Стига, разбира се, да не се използва думата „човек“ като термин на криминалните. На езика на криминалните човек означава „криминален“, „баш главорез“, „член на престъпния свят“.

Такъв беше главният извод от амнистията на Берия. Берия приемаше щафетата от Сталин.

Освобождаваха се само криминални, които така преследваше Гаранин.

Всички престъпници по амнистията на Берия бяха освободени „тотално“, с възстановяване на всички права. В тях правителството виждаше истински приятели, надеждна опора.

Ударът беше неочакван не за затворниците по член петдесет и осем. Те бяха свикнали с такива изненади.

Ударът беше неочакван за администрацията на Магадан, която очакваше съвсем друго нещо. Ударът беше крайно неочакван за самите криминални, на които внезапно им се проясняваше. Из Магадан и по всички селища на Колима бродеха убийци, крадци, изнасилвачи, които при всички обстоятелства трябваше да се хранят по четири или поне по три пъти на ден — и ако не ставаше дума за тлъста овнешка супа, то поне за ечемичен булгур.

Затова най-разумното, което началникът-практик можа да направи, беше бързо да подготви транспорт за по-нататъшно придвижване на тази мощна вълна към континента, към Голямата земя. Имаше два такива пътища: Магадан, през морето до Владивосток — това беше класическия път на колимчаните с всичките навици и терминология още от времената на Сахалин, път по николаевски образец.

И втори път имаше — през тайгата до Алдан, а оттам към горното течение на Лена и с параход по Лена. Този път беше по-малко популярен, но както волнонаемните, така и бегълците достигаха до Голямата земя и по този път.

Третият път беше по въздух. Но арктическите полети на Севморпут при несигурното арктическо време гарантираха тук само случайности. При това товарният „Дъглас“, който побираше четиринайсет човека, явно не можеше да реши транспортния проблем.

Човек много иска да е на свобода, затова всички — и криминалните, и леваците — бързаха да оправят документите си и да заминат, понеже, това го разбираха и криминалните, правителството можеше да размисли и да си промени решението.

Камионите от всички лагери на Колима бяха заети с извозването на тази мътна вълна.

И нямаше надежди, че нашите, барагонските криминални, ще ги изпратят бързо.

Тогава ги изпратиха в посока Лена за самостоятелно придвижване надолу по Лена — от Якутск. Параходството по Лена предостави параход на освободените и им помаха с ръка с въздишка на облекчение.

По пътя се оказало, че няма достатъчно храна. Никой не можел да размени нещо с жителите, тъй като нямало нито имущество, нито жители, които да могат да продадат нещо ядивно. Криминалните, които вече завзели парахода и командването (капитана и щурмана) провели общо събрание, на което взели решение: за месо ще се използват леваците, съседите по параход. Криминалните били много повече от леваците. Но дори и криминалните да са били по-малко — решението им не би било променено.

Леваците били колени и варени в параходния котел постепенно, но до пристигането всички били изклани. Останал е, май, или капитанът, или щурманът.