Варлам Шаламов - Уроците на любовта

— Вие сте добър човек. — ми каза неотдавна нашият рамповик — бригадният дърводелец, който прави рампите за количките, носещи руда и пясък към промиващия уред, към трошачката — Вие никога не говорите лошо и мръсно за жените.

Този рамповик беше Исай Рабинович, бившият управляващ на Госстрах 1 1 Държавното застрахователно дружество, създадено през 1921 г. — Б.пр. на Съветския съюз. Навремето той ходил да приема златото от норвежците за продадения Шпицберген в Северно море, по време на буря прехвърлял торбите със злато от един кораб на друг с цел конспирация и замитане на следите. Едва ли не целият му живот минал в чужбина, той е бил свързан с дългогодишна дружба с много от големите богаташи — Ивар Крейгер, например. Ивар Крейгер е кибритеният цар, който по-късно се самоуби, но през 1918 година той все още бил жив и Исай Рабинович, заедно с дъщеря си, бил на гости на Крейгер на френската Ривиера.

Съветското правителство търсело да прави поръчки в чужбина, и гарантът на Крейгер бил Исай Рабинович. През 1937 година той бил арестуван и му лепнали десет години. В Москва останали жена му и дъщеря му-единствените му роднини. По време на войната дъщерята се оженила за морския аташе на Съединените американски щати, капитан първи ранг Толи. На капитан Толи му поверили един Линкор в Тихия океан и той заминал от Москва на мястото на новата си служба. Още по-преди обаче капитан Толи и дъщерята на Исай Рабинович написали писмо в концентрационния лагер — до бащата и бъдещия тъст — капитанът искал разрешение да сключи брак. Рабинович потъгувал, поохкал, и дал положителен отговор. Родителите на Толи изпратили своето благословение. Морският аташе се оженил. Когато тръгнал да заминава, на жена му, дъщерята на Исай Рабинович, не й разрешили да съпроводи мъжа си. Съпрузите незабавно се развели и капитан Толи заминал за мястото на новото си назначение, а бившата му жена работела на някаква незначителна длъжност в Наркомата на външните работи. Тя спряла да си пише с баща си. Капитан Толи не пишел нито на бившата си жена, нито на бившия си тъст. Минали цели две военни години и дъщерята на Рабинович получила краткотрайна командировка до Стокхолм. В Стокхолм я чакал специален самолет и жената на капитан Толи била откарана при мъжа си…

След това Исай Рабинович започнал да получава в лагера писма с американски марки и на английски език, което извънредно много ядосвало цензорите… Тази история с бягството след две години очакване — тъй като капитан Толи не смятал своята сватба за някакъв московски флирт — е една от историите, от които много имахме нужда. Аз никога не съм забелязвал дали говоря добре или зле за жените, — нали всичко беше отдавна изкоренено и забравено, и аз въобще не мечтаех за никакви срещи с жени. А за да бъдеш онанист по затворнически трябваше преди всичко да си сит. Развратника, онаниста, а също и педераста, не можеш да си ги представиш гладни.

Имаше един красавец, момче на около двайсет и осем години, десетник в болничното строителство, затворникът Васка Швецов. Болницата беше към женския совхоз, надзорът беше слабоват, пък и подкупен, и Васка Швецов се ползваше с главоломен успех.

— Много жени съм имал, много. Това е лесна работа. Само че, ако щете вярвайте, стигнах почти до трийсет години и още нито веднъж не съм лежал с жена в кревата — не ми се е случвало. Всичко е набързо, върху някакви щайги, торби, като скороговорка… Аз нали съм си от дете в затвора…

Другият беше Любов, криминален или по-точно уж криминален, пък доносник на милицията, а от тези обикновено излизат хора, които по злобната си фантазия могат да надминат болезненото въображение на всеки крадец. Любов беше висок, усмихнат, нагловат, постоянно в движение и разказваше за големия си късмет:

— Вървеше ми с жените, пу-пу, вървеше ми. Там, където бях преди Колима, беше женски лагер, а ние бяхме дърводелци към лагера, дадох си почти новите сиви панталони на уредника, за да ме разпредели там. Там си имаше такса — една хлебна дажба, шестстотинграмовка. И се бяхме разбрали — докато лежим тя трябва да изяде тази дажба. Онова, което не изяде, аз имам право да си го взема обратно. Те там отдавна я карат така — не сме го започвали ние. Е, аз съм по-хитър от тях. Зима е. Ставам, значи, сутрин, излизам от бараката и бутам дажбата в снега. Чакам да се замрази и й я нося — нека ръфа замразеното, много няма да изръфа. Та на печалба я карахме…