Варлам Шаламов - Уроците на любовта

Може ли да измисли човек такова нещо?

И кой ще си представи женската лагерна барака през нощта, барака, където всички са лесбийки, барака, където не обичат да ходят запазилите капка човещина надзиратели, но пък обичат да ходят надзирателите еротомани, лекарите еротомани. И плачещата Надя Громова, деветнайсетгодишна красавица, лесбийка — „мъж“ в лесбийската любов, подстригана късо, обута в мъжки панталони, седнала, за ужас на санитарите, на заветното кресло на завеждащата приемната в болницата — то беше правено по поръчка и беше единственото, което можеше да побере задника на завеждащата, — Надя Громова плачеше, понеже не я взимаха в болницата.

— Дежурният лекар не ме взима, понеже си мисли, че аз… а пък аз, кълна се в честта си, никога, никога. Вижте ми ръцете — виждате ли колко са ми дълги ноктите — нима е възможно?

А възмутеният старец санитар Ракита с негодувание се изплю: „Ах ти, кучка такава.“

А Надя Громова плачеше и не можеше да разбере защо никой не иска да я разбере — нали тя е израснала по лагерите, около лесбийки.

И шлосерът-водопроводчик Харджиев, млад, с розови бузи, двайсетгодишен, бивш власовец, който в Париж лежал в затвора за кражби. В парижкия затвор един негър изнасилил Харджиев. Негърът имал сифилис — онзи същият остър сорт от последната война — и в задния проход на Харджиев имало кандиломи — сифилистични израстъци, прословутото „зеле“. От мината го бяха изпратили в болницата с диагноза „пролапсус ректи“, тоест, „изпадане на правото черво“. На такива неща в болницата отдавна не се учудваха — един тропач, изхвърлен в движение от колата, с множествени счупвания на бедрената кост и на пищяла, беше получил направление от местния фелдшер с диагноза „пролапсус от колата“. Шлосерът Харджиев беше много добър шлосер, болницата имаше нужда от него. Беше удобно, че има сифилис — цял курс му направиха, докато той абсолютно безплатно монтираше парното отопление и се водеше пациент.

В следствения затвор, в Бутирки, за жени почти не се говореше. Там всеки се стремеше да се представи за човек с успешно семейство. А може и така да беше, пък и някои жени, не от партийните, ходеха на свиждания и носеха пари, доказвайки, че в първия том на „Минало и размисъл“ Херцен е дал вярна оценка за жените в руското общество след 14 декември 2 2 На 14 декември 1825 г. в Санкт-Петербург се състои Декабристкото въстание. Впоследствие, когато повечето въстаници са изселени в Сибир, към тях доброволно се присъединяват жените им. — Б.пр. .

Към любовта ли се отнася блудството на криминалния с една кучка, с едно животно, с което криминалният пред очите на целия лагер живееше като с жена. И покварената кучка махаше с опашка — и с всеки човек се държеше като проститутка. За това, кой знае защо, не съдеха, макар че в наказателния кодекс има член за блудство с животни. Но какво ли не и кой ли не минаваше метър в лагера. Не съдиха доктор Пенелопов, стареца-педераст, чиято жена беше фелдшерът Володарски.

Отнася ли се към тази тема съдбата на една ниска жена, която никога не е била затворничка, и която е пристигнала тук с мъжа си и с двете си деца преди няколко години. Мъжът й бил убит — той бил десетник и през нощта в тъмнината на леда се ударил в един железен скрепер, влачен от лебедка. Скреперът ударил мъжа й по лицето, и когато го закарали в болницата, той бил още жив. Ударът буквално му преполовил лицето. Всички кости на лицето и на черепната кутия от челото надолу били отместени назад, но той още бил жив, живял няколко дни. Жената останала с две малки деца на четири и на шест години, момче и момиче. Скоро тя се оженила наново за лесничея и три години живяла с него в тайгата, без да се появява в големите селища. За три години родила още две деца — момче и момиче и сама се израждала — мъжът й с треперещи ръце й подавал ножицата, а тя сама срязвала пъпната връв и мажела с йод края на пъпната връв. Живяла още година в тайгата с четирите си деца, мъжът си простудил ухото, не отишъл в болница, започнало гнойно възпаление на средното ухо, после възпалението продължило още по-надълбоко, той вдигнал температура и отишъл в болница. Направили му спешна операция, но вече било късно — той умрял. Тя се върнала в гората, без да плаче — с какво щели да й помогнат сълзите?

Има ли отношение към темата ужасът на Игор Василиевич Глебов, който забравил името и презимето на собствената си жена? Мразовитият студ бил голям, звездите — високи и ярки. През нощта конвоите повече приличат на хора — през деня те се страхуват от началството. През нощта един по един ни пускаха да се сгреем до бойлера; бойлерът беше един котел, в който водата се нагрява от пара. От котела тръгват тръби с гореща вода за забоите и там сондьорите с помощта на парата пробиваха дупки в рудния пласт — сонди, а разрушителите взривяваха терена. Бойлерът се намираше в дъсчена колиба и там беше топло, когато подгряваха бойлера. Бойлеристът има най-завидната длъжност в мината, мечтата на всички. За тази работа взимат и хора по член петдесет и осем. През 1938 година бойлеристите на всички мини бяха инженери, началството не обичаше да доверява на криминалните такава „техника“, защото се страхуваше от комарджийски игри или от нещо от сорта.