Рене Госини - Малкият Никола

Долу всички приятели ни чакаха, а Мексан каза:

— Да отидем в дъното на двора, там никой няма да ни пречи.

Жофроа и аз тръгнахме след другите, а Клотер каза на Анян:

— Ти се махай! Обаждач такъв!

— И аз искам да гледам! — каза Анян.

После добави, че ако не му дадат да гледа, ще отиде веднага да съобщи на Бульона, тогава никой няма да може да се бие и така ни се и пада.

— Е, голяма работа, нека гледа — каза Рюфюс. — В края на краищата Жофроа и Никола тъй или иначе ще ги накажат; така че е все едно дали Анян ще предупреди учителката сега или после.

— Ще ни накажат, ама ако се бием — каза Жофроа. — За последен път, Никола, държиш л-и на това, което каза?

— Разбира се, че държи, ама ха! — викна Алсест.

— Има си хас! — каза Мексан.

— Добре, хайде — каза Йодес, — аз ще бъда съдия.

— Съдия ли? — каза Рюфюс. — Ти направо ме разсмиваш. Защо ти да си съдия, а не някой друг?

— Дай да побързаме — каза Жоашен, — няма сега да се бием за това. Междучасието вече свършва.

— Ще прощаваш — рече Жофроа, — обаче съдията е важно нещо. Аз отказвам да се бия, ако нямам свестен съдия.

— Точно така — съгласих се аз. — Жофроа е прав.

— Хубаво де, хубаво — каза Рюфюс, — аз ще ви бъда съдия.

Това вече никак не се хареса на Йодес. Той каза, че Рюфюс нищо не разбира от бокс и смята, че боксьорите си удрят шамари.

— Моите шамари не струват по-малко от твоите удари по носа — каза Рюфюс и лепна един шамар на Йодес.

Йодес направо побесня, никога не съм го виждал такъв, почна да се бие с Рюфюс и все искаше да го удари по носа. Рюфюс обаче не стоеше мирен, това още повече ядосваше Йодес и той крещеше, че Рюфюс не е истински приятел.

— Спрете, бе! Спрете! — викаше Алсест. — Междучасието вече свършва!

— Ей, шишко, само тебе ли ще слушаме! — каза Мексан.

Тогава Алсест ме помоли да му подържа кифлата и започна да се бие с Мексан. Това доста ме изненада, понеже Алсест обикновено избягва да се бие, особено когато яде кифла, истината е, че майка му започна да му дава някакво лекарство за отслабване и оттогава Алсест не обича да му казват „шишко“.

Понеже гледах Алсест и Мексан, не мога да кажа защо Жоашен ритна Клотер. Предполагам обаче, че го е ритнал, защото вчера Клотер спечели от Жоашен сума ти топчета.

Във всеки случай приятелите здравата се биеха и беше много щуро. Аз започнах да ям кифлата на Алсест и дадох едно парче на Жофроа. После Бульона пристигна тичешком, разтърва всички, каза, че това е безобразие и че ще ни даде да се разберем, след което отиде и би звънеца.

— Това е — каза Алсест. — Аз какво ви казах? Правихме се, правихме на тарикати и Жофроа и Никола не можаха да се бият.

Когато Бульона разказа на учителката какво е станало, тя се ядоса и наказа целия клас с изключение на Анян, Жофроа и мен. Каза, че всички други били хулиганчета и трябвало да вземат пример от нас.

— Има късмет, че би звънецът — каза ми Жофроа. — Много ми се искаше да се сбия с теб.

— Я не ме разсмивай, лъжец такъв — казах му аз.

— Я повтори! — рече ми той.

— Лъжец такъв! — повторих аз.

— Добре — каза Жофроа, — следващото междучасие ще се бием.

— Дадено — отвърнах аз.

Щото, нали знаете, на мен тия работи няма какво да ми ги повтарят. Ама ха!

Решихме с Алсест, Йодес, Рюфюс, Клотер и останалите да отидем на риболов.

Има една градинка, където често отиваме да играем, а в градинката има едно много щуро езеро. В езерото има попови лъжички. Поповите лъжички са такива едни животни, дето порастват и стават на жаби; това сме го учили в училище. Клотер не знаеше, защото той рядко слуша какво се говори в час, обаче ние му обяснихме.

В къщи взех един празен буркан от конфитюр и отидох в градинката, като внимавах да не ме види пазачът. Пазачът има големи мустаци, бастун и свирка, също като таткото на Рюфюс, който е полицай. Той често ни се кара, защото в градинката са забранени сума ти работи: не бива да ходим по тревата, да се катерим по дърветата, да късаме цветя, да караме колело, да играем футбол, да хвърляме хартийки и да се бием. Но пак е много весело!

Йодес, Рюфюс и Клотер вече бяха на брега на езерото заедно с бурканите си. Алсест дойде последен; обясни, че не могъл да намери празен буркан н се наложило да опразни един. По лицето му имаше още сума ти конфитюр; изглеждаше много доволен.

Понеже пазача го нямаше, почнахме веднага риболова.

Не е лесно да се ловят попови лъжички! Човек трябва да легне по корем на брега, да потопи буркана във водата и да се опита да улови лъжичките, които мърдат и хич дори нямат намерение да влизат в бурканите. Клотер първи хвана попова лъжичка и беше много горд, защото никак не е свикнал да бъде първенец в каквото и да било. Накрая всеки си имаше по една попова лъжичка. Всъщност Алсест не можа да си хване, обаче Рюфюс много го бива, беше уловил две в буркана си и даде по-малката на Алсест.