— И накрая: тайна ли е къде Любомир Николов ходи на лов за въображение?
— Идеите могат да изскочат отвсякъде, в най-неочаквани моменти и по доста странни начини. Спомням си как се роди канавата за „Червей под есенен вятър“. В един разказ на Лем (от цикъла за пилота Пиркс) има детска играчка, в която три миниатюрни прасенца бягат от вълк. Героят я почуква и така ги насочва. Представих си, че играчката би могла да бъде електронна, а после — че в нея се „крие“ анимационен филм. Оттам до мисълта за видеониката на професор Лемхович ме делеше само крачка. Ще допълня, че сред планините ме посещават особено добри хрумвания, защото оставам насаме, много се успокоявам и съзнанието ми се разкрепостява…
Време е да приключваме нашата среща. Хвърлям поглед към лавиците-патрондаши и според класическата формула се интересувам дали домакинът няма още нещо готово из чекмеджетата си. Да, кима той, там стои наполовина написаният роман „Римбо“ — антиутопия за военен свят.
Обмисля и поне две идеи за фентъзи. Едната е със средновековен български колорит, другата — с интернационален, за да се погледнат под нов ъгъл главните постулати в направлението: „Понеже всички комай копират сър Джон Толкин.“
Но най-голямата му мечта е да направи роман върху основата на вече споменатия Толкин. Ник Перумов от Санкт Петербург е създал твърде обемисто продължение на „Властелинът на Пръстените“, докато Любомир Николов иска да се заеме с предисторията на онзи вълшебен свят, откъси от която има в литературното наследство на британския маестро.
Интервюто взе: Сандро Георгиев
© 1999 Сандро Георгиев
© 1999 Любомир Николов
Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2009
Издание:
Любомир Николов. Десетият праведник
Роман, първо издание
Издателство „Аргус“, 1999
Поредица „Нова българска фантастика“ №1
Предговор: Александър Карапанчев
Интервю: Сандро Георгиев
Библиотечно оформление и първа корица: Момчил Митев
ISBN: 954–570–048–3
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10500]
Последна редакция: 2009-02-17 22:18:29