Урсула Гуин - С очите и сърцето

След известно време Мириам събра сили да се обърне и рече гласно:

— Легни… — защото той бе седнал, разстроен от дългото й мълчание — легни, отпусни се. Преди вечеря ще вземеш два метабола. Ако имаш нужда от нещо, Геза е в сестринската стая.

И изкочи навън.

Щом излезе от болницата видя Тина, която се качваше по пътя откъм полето и несъмнено идваше да види как е Геня. При всичките си затруднения с дишането и високите температури Геня никога не бе усетил липсата на приятелки. Тина и Шошана, Бел и Рашел: имал бе възможност за избор. Но миналата година, когато той и Рашел живяха заедно, редовно идваха да получават от клиниката средства против забременяване, а после се разделиха. Не се ожениха, макар че на неговата възраст, двайсет и четири, момчетата от Колонията вече имаха и семейства и деца. Той не се ожени за Рашел и Мириам знаеше защо. Морална генетика. Лоши гени. Не трябва да се предава на следващото поколение. Изкореняване на по-слабите. Той няма да създава потомство, следователно няма да се жени; не би могъл да моли Рашел да живее от голата си любов към него. Колонията има нужда от деца, от много здрави, млади заселници, способни да оцелеят на тази планета с помощта на метаболизиращите хапчета.

Рашел не се обвърза с никой друг. Но тя е само на осемнайсет. Ще го преживее. По всяка вероятност ще се омъжи за някое момче от друга колония и ще се премести далеч от големите сиви очи на Геня. Така би било най-добре за нея. И за него.

Нищо чудно, че Геня иска да се самоубие! — помисли си Мириам и яростно отхвърли тази мисъл. Беше много уморена. Смятала бе да отиде до стаята си, да се изкъпе, да си смени дрехите, и настроението преди вечеря; но там беше толкова пусто, откакто Леонид замина за колонията Салем и щеше да отсъства поне още месец, че нямаше да може да издържи самотата. Тя се запъти през прашния централен площад на Колонията към сградата на трапезарията и влезе в Живата стая. За да избяга, да се пречисти от безвътрената мъгла, сивото небе и грозното слънце.

В живата стая нямаше никой друг освен командира Марко, дълбоко заспал на една от дебело тапицираните дървени кушетки, и Рейн, който четеше. Двамата най-стари членове на Колонията. Всъщност командирът Марко беше най-старият човек в този свят. Той е бил на четиридесет и четири, когато е довел Изгнанническата флота от Старата Земя до Нови Цион; сега бе на седемдесет и много боледуваше. На хората не им понасяше добре тук. Остаряваха рано, умираха на петдесет, шейсет. Рейн, биохимикът, беше на четиридесет и пет, но изглеждаше с двайсет години по-възрастен. Сякаш съм в някакъв проклет пенсионерски клуб, помисли с горчивина Мириам; и наистина, младите родени на Цион рядко използваха Живата стая. Идваха в нея да четат, тъй като тук се помещаваше библиотеката на Колонията — книги, магнетофонни ленти и микрофилми, — но малка част от тях имаха особено желание или пък някакво време за четене. А не беше изключено и да се чувстват неловко от априлската светлина и картините. Те бяха нравствени, строги, сериозни млади хора; в живота им нямаше никакво свободно време, в техния свят свят липсваше всякаква красота; как биха могли да одобряват необходимия на по-възрастните лукс, това убежище, единственото място, напомнящо за Дома…

Живата стая нямаше прозорци. Аврам, направо магьосник по електричеството, много старателно бе възпроизвел с непряко осветление цвета и отсенките на слънчевата светлина — не на NSC641, а на Слънцето. Когато човек влезеше в Живата стая, сякаш попадаше в земна къща в топъл слънчев ден през април или в началото на май и виждаше всичко на тази ясна, чиста, прекрасна светлина. Аврам и още няколко души бяха направили украсата, увеличавайки цветни снимки до големина около метър на метър, сцени от Земята, снимки и картини, донесени от заселниците — Венеция, пустинята на Негев, кулите на Кремъл, ферма в Португалия, Мъртво море, паркът Хампстед Хийт, плаж в Орегон, ливада в Полша, градове, гори, планини, кипариси на Ван Гог, водни лилии на Моне, тайнствени сини пещери на Леонардо, Всяка стена на стаята беше покрита с пейзажи, цялата хубост на земята. За да могат родените там да гледат и да помнят, а родените на Цион да гледат и да знаят.

Преди двайсет години, когато Аврам започна да подрежда пейзажите, възникнаха известни спорове около тях. Мъдро ли е действително това? Трябва ли да се обръщаме назад? И така нататък. Но малко по-късно намина на посещение командирът Марко, видя Живата стая на колония Арарат и каза: „Ето къде ще остана.“ При съперничеството на всички колонии коя да го задържи, той избра Арарат. Заради пейзажите от Земята, заради земната светлина в тази стая, огряла зелените поля, снежните върхове, позлатените от есента гори, литналите над морето чайки, белите, червените и розови водни лилии върху сините езера — бистри, истински, ярки цветове, цветовете на Земята.