Урсула Гуин: Приказки от Землемория

Заклинателството се практикувало от мъже — единствената му отлика от вещерството. Заклинателите се обучавали взаимно и притежавали известни познания в Истинската реч. Заклинателството включвало както низши занаяти според определението на Халкел (откриване, поправяне, намиране на вода с лескова пръчка, церене на животни и пр.), така и някои висши изкуства (знахарство, баене, влияние върху климата). Учениците, проявили дарба за заклинателство, били изпращани в Роук за обучение, като първо изучавали висшите изкуства на заклинателството и ако покажели висок успех, можели да продължат с обучението си в изкуствата на магьосничеството, особено с назоваване, призоваване и моделиране, и така да станат магьосници.

Магьосникът , според определението на Фалкел, бил мъж, получил своята тояга-жезъл от учител, самият той магьосник, поел особена отговорност за неговото обучение. Обикновено самият Върховен маг връчвал тоягата на ученика и го обявявал за магьосник. Този вид преподаване и наследяване на знания се е появил и по други места освен в Роук — особено на Палн, — но Повелителите на Роук се отнасяли с подозрителност към всеки ученик, който се е учил другаде, освен на Роук.

Маг останал, общо взето, неопределен термин: магьосник с голяма мощ.

Името и длъжността Върховен маг било изобретено от Халкел, а Върховният маг на Роук бил десетият Повелител, който не се брои между Деветимата. Личност със значителна морална и интелектуална сила, Върховният маг също така упражнявал значителна политическа власт. Като цяло тази власт се използвала добронамерено. Поддържайки Роук като силно централизиращ, нормализиращ и умиротворяващ елемент в обществото на Архипелага, Върховните магове разпращали по островите заклинатели и магьосници, обучени да разбират етичното приложение на магията и да пазят човешките общности от суша, мор, нашественици, дракони, както и от безскрупулното прилагане на собствените си умения.

След коронацията на крал Лебанен и възстановяването на Върховните дворове и дворцови съвети в Голямото пристанище Хавнър Роук останал без Върховен маг. Изглежда, че тази длъжност, несъществувала първоначално като елемент в управлението на Школата или на Архипелага, вече не била полезна, нито уместна, и Гед, когото мнозина наричат най-великия от Върховните магове, вероятно е бил последният такъв.

Школата Роук била основана както от мъже, така и от жени и през първите няколко десетилетия там преподавали и се учели и мъже, и жени; но след като през Тъмното време жените, вещерството и Древните сили започнали да бъдат смятани за нечисти, широко се разпространило убеждението, че мъжете трябва да се подготвят да упражняват „висшите изкуства“, като усърдно избягват „низшите занаяти“, „Земното познание“ и жените. Мъж, непожелал да се подложи на железния контрол на заклинанието за целомъдрие, изобщо не можел да практикува висшите изкуства. От него не можело да стане нещо повече от обикновен заклинател. Така мъжете магьосници започнали да отбягват жени, като отказвали да ги учат или да се учат от тях. Вещиците, които почти без изключение продължавали да се занимават с магьосничество, без да се отказват от своята сексуалност, били описвани от целомъдрените мъже като изкусителни, нечисти, похотливи и изцяло порочни.

Когато през 730 г. първият Върховен маг на Роук, Халкел от Уей, изключил жените от Школата, от неговите деветима Повелители единствено Пазачът на шарките и Вратарят възразили — и били свалени от постовете си. Над три столетия нито една жена нито преподавала, нито учила в Школата на Роук. През тези столетия магьосничеството било почитано изкуство, осигуряващо висок сан и власт, докато вещерството било смятано за нечисто и невежествено, за суеверие, практикувано от жени, на които плащали селяци.

Вярата, че един магьосник трябва да е безбрачен, се съхранила неоспорима толкова векове, че вероятно се превърнала в психологически факт. Без този предразсъдък в убежденията обаче, изглежда, че връзката между магизма и сексуалността може да зависи от конкретния човек, от самата магика, както и от обстоятелствата. Няма съмнение, че един толкова велик маг като Моред бил също така съпруг и баща.

В продължение на половин хилядолетие или повече мъжете, амбицирани да усъвършенстват великите заклинания на магиката, се самообричали на абсолютно целомъдрие, налагано чрез самоизричани заклинания. В Школата на Роук учениците живеели под това заклинание за целомъдрие от момента, в който влязат в Големия дом, и ако станели магьосници — до края на живота си.