Урсула Гуин - Техану

— Зная — отговори то.

— Ще се върна да те взема — каза Калесин. — Когато му дойде времето.

А на Гед и на Тенар:

— Давам ви своето дете, както един ден вие ще ми дадете вашето.

— Когато му дойде времето — обеща Тенар.

Калесин леко се поклони с огромната си глава. Издължените му устни, оголили остри като саби зъби, едва помръднаха по крайчетата.

Гед и Тенар заедно с Теру се отдръпнаха, за да направят път на дракона, който се извърна, влачейки люспесто тяло по ръба на скалата. Стъпваше внимателно с ноктестите си ходила. Сетне присви черните си бедра подобно котка и се оттласна напред. Разперените му криле, пурпурни на утринната светлина, изплющяха, люспестата му опашка пропълзя, съскайки по камъните — и той отлетя, изчезна: като чайка, като лястовица, като мисъл.

На неговото място останаха обгорени парчета плат, кожа и разни други неща.

— Да вървим — каза Гед.

Но вдовицата и детето стояха, загледани в останките.

— Тези хора са както играчките от кост — кимна Теру. После тръгна. Крачеше по тясната пътечка пред мъжа и жената.

— Това е родният й език — рече Ястреба. — Майчиният й език.

— Техану — промълви Тенар. — Техану е нейното име.

— То й е било дадено от онзи, който е дал имената на всички неща.

— Тя е била Техану от самото начало. Била е Техану винаги.

— Побързайте — обърна се детето и ги повика. — Леля Мос е болна.

Те успяха да изнесат Мос на въздух и светлина, да промият възпаленията й и да изгорят замърсените чаршафи на леглото. Теру донесе чисти от къщата на Оджиън. Доведе и козарката Хедър със себе си. Хедър им помогна да настанят старата жена удобно в постелята й заедно с пилетата. Накрая обеща да намери нещо за ядене и да се върне.

— Трябва някой да иде в Гонтийското пристанище и да извика тамошния магьосник. Тя може да се излекува. Трябва да се иде и в господарския дом. Сега старецът ще умре. Внукът може да бъде върнат към живота, ако домът се прочисти.

Гед седна на прага пред къщата на Мос и допря глава о рамката на вратата, отпусна се под слънцето и затвори очи.

— Кое ни кара да правим онова, което правим? — запита се той.

Тенар миеше лицето и ръцете си в един леген с вода, който бе напълнила от кладенеца. Свърши и се огледа наоколо. Съвършено изтощен, Гед беше задрямал, обърнат към утринното слънце. Тя седна на прага до него и облегна глава на рамото му. „Наистина ли се избавихме? — питаше се вдовицата. — Как стана така, че успяхме да се избавим?“

Взря се в дланта на Гед, отпусната и разтворена върху пръстения праг. Помисли си за магарешкия бодил, който се кланяше на вятъра, и за ноктестия крак на дракона, покрит със златисто-червени люспи. Бе почти задрямала, когато детето дойде и седна до нея.

— Техану — прошепна тя.

— Малкото дръвче е загинало — каза момичето.

Едва подир минута думите му достигнаха до умореното, сънено съзнание на Тенар и тя се поразбуди, колкото да отговори:

— Има ли праскови на старото дърво?

Приказваха тихо, за да не сепнат заспалия мъж.

— Само дребни и зелени.

— Ще узреят след Големия танц. Съвсем скоро.

— Ще можем ли пак да посадим една?

— И повече, ако искаш. Всичко в къщата наред ли е?

— Празна е.

— Ще живеем ли в нея?

Тенар се понадигна и прегърна детето с ръка през рамото:

— Имам пари. Ще стигнат да си купим стадо кози и зимната кошара на Търби, ако още се продава. Гед знае къде из планините да ги пасе през лятото… Чудно, дали вълната, дето чесахме, е още тук?

Изричайки това, си помисли: „Оставихме книгите, книгите на Оджиън. На лавицата в Оукската ферма — за Спарк. Бедното момче, та то не умее да прочете нито дума от тях!“

Но туй вече нямаше значение. Несъмнено имаше какво ново да се научи. А и може да изпрати някого за книгите, ако Гед ги потърси. И за чекръка. Пък може и сама да отиде някоя есен, да види сина си, да погостува на Ларк, да постои малко при Апъл. Веднага ще трябва да засадят градината на Оджиън, ако искат да имат някакви зеленчуци през лятото. Тя си спомни бобените лехи и аромата на бобените цветове. Спомни си прозорчето с изглед на запад. „Мисля, че можем да останем тук“ — каза си Тенар.

© 1990 Урсула Ле Гуин

© 1993 Мария Кръстева, превод от английски

Ursula K. Le Guin

Tehanu: The Last Book of Earthsea, 1990

Източник: http://sfbg.us

Публикация:

ЗЕМЛЕМОРИЯ IV. ТЕХАНУ. 1993. Изд. Аргус, София. Биб. Фантастика, No.5. Фантастичен роман. Превод: от англ. Мария КРЪСТЕВА [Tehuanu: The Last Book of Earthsea / Ursula K. LE GUIN (1990)]. Художник: Джеймс УОРХОУЛА (корица). Географска карта: КАМО. Предговор: „Техуан“ & „Аргус“ — Александър КАРАПАНЧЕВ — с.5–7. Формат: 70×100/32 (17 см.). Печатни коли 19. Тираж: 10 000 бр. Страници: 304. Цена: 29.00 лв. ISBN: 954-570-006-8